Докато прекарваме лятната си ваканция на о. Порос, решаваме да „отскочим“ до близкия остров Хидра (Hydra) или по-скоро Идра, както му казват местните. Той е само на половин час с бързия ферибот и пристигаме около обяд.

Идра е живописен малък остров, известен с това, че няма пътища и автомобили.

Пристанището е закътано и пълно с лодки. Какво ли е в активния сезон?

Температурата уж е 22 градуса, но към 12 вече препича сериозно

Единственото превозно средство за багаж, куфари и хора по тесните излъскани улички и стъпала, са мулетата и магаретата.

Две от местните таксита 🙂

Гмурваме се из тесните улички и … пир за очите

Пред „Veranda“, уви, не работи на обяд, но пък е перфектното място за снимка 🙂

Под дебелата сянка на ресторант Анита.

Continue reading Добре дошли на Идра at Acrista Cafe.

Понеже (като едни възрастни хора, хихи) вече не понасяме нито жегата, нито тълпите, проучването ми за море за годишния ни отпуск започва още февруари, и ми отнема доста време. Изискванията са доста: да е достатъчно на юг, за да става за плаж в края на май, да не е нужно да наемаме кола; ако е с директен полет, чудесно; да има интересна ивица за гмуркащия се Саш, да е тихо, живописно и с хубава храна. Първоначалните идеи за Майорка, Менорка и Аликанте отпадат, защото не се класират по някои от тези критерии. В крайна сметка, благодаря ти за прекрасната идея, Инче!, се спираме на о.

Continue reading Ваканция на остров Порос в Гърция at Acrista Cafe.

Както проникновено отбелязва The reluctant traveler Eugene Levy в едноименната поредица по Apple TV+, да пътуваш, означава да живееш. Напускаме София при проливен дъжд, но след едночасов полет Атина благо ни посреща с летни температури. Номадското ни лято започва обещаващо.

Избираме Атина по няколко причини. Търсим място, на което не сме били досега, което да ни предложи нещо интересно за рождения ден на Саш, докъдето можем да летим и да е отправна точка за почивката ни на морето, което не сме виждали качествено от няколко години.

Атинското летище е на доста километри извън града, затова от трите опции метро, Uber и такси, избираме последната, но през приложението Freenow.

Continue reading 2 чудесни дни в Атина at Acrista Cafe.

Ох, така не съм се забавлявала мноого отдавна. И понеже подозирам, че повечето от вас имат нужда от разтоварване и разведряващ смях, споделям този забавен сериал с чиста съвест. Признавам, че имам слабост към средиземноморския фон на Корфу, но и британският хумор помогна доста. Изгълтах четирите сезона с приключенията на семейство Даръл из гръцко за един уикенд, с много кискане и добро настроение.
Сериалът е по трилогията на Джералд Даръл и, да, те наистина съществуват 🙂

P.S. Преди „Семейство Даръл“ изгледах From Scratch и се радвам, че беше в тази последователност. Също е много добър и по истинска история, ама три дни ходих с подути очи – много драма, много нещо.

Continue reading „The Durrells“ at Acrista Cafe.

Четирите дни в Гърция бяха като десерта на това лято, прекарано изцяло извън града. Едва ли мога с днешна дата да впечатля някого с красотите на Халкидики (за нас за пръв път), затова просто споделям няколко попадения (най-вече кулинарни) от това пътуване. Спиращите дъха гледки и никога нестигащите количества октопод и тарама направиха пребиваването в гръцко както винаги освежаващо удоволствие.

Първият ден пропътувахме цялата Kassandra. В Polychrono съвсем импровизирано влязохме за обяд в таверна Ayra на крайбрежната – ако сте любители на рибената чорба и гръцката мусака, запечена в гюведже – това е правилното място. Допълнително очарование внася собственикът му, който е нещо като гръцката версия на Ченкете от Синьо лято – с вид на стар морски вълк.

Continue reading Последните летни дни at Acrista Cafe.

Понякога поканите за гостуване те отвеждат на неподозирани места, които иначе човек никога не би му хрумнало да посети. Първото пътуване за сезона ни отвя в Макри, малко гръцко селце до Александруполи, което ни зарадва с живописния си плаж и задължителните ресторантчета, пълни с морска храна. Идеално място за рестарт.

Continue reading Restart at Acrista Cafe.

Живително дълбоко вдишване… Хипнотизиращ напев от нетърпеливите пръсти на морската пяна… Изобилие от изкусителна храна… Унес – сън на хладна сянка… Слънчеви лъчи по загорялата кожа… Гальовен бриз и сол по устните…
Омиротворяване.

Continue reading Просто дишай… at Acrista Cafe.

Плясък на вълни в края на септември – истинска награда за мъчително дочаканата почивка в края на сезона.

Затова пък е от онези, най-сладките, след дългото горещо лято и успешното събитие в Бургас, най-после е време за въздъх.

Имам чувството, че сме последните българи, които за първи път стъпват на острова. Затова едва ли ще изненадам някого с килограмите октопод и калмари, които се консумираха ежедневно, поляти къде с узо, къде с гъсто гръцко кафе и съпроводени от неповторимите комплименти на ресторантчетата по брега – хапки реване, фануропита, баклава и чийз кейк.

Насладата от храната и пълноценния сън са в абсолютна хармония с визуалното удоволствие – едно безкрайно море плиска кристални води в пълните със съкровища брегове.

Continue reading Тасос през септември at Acrista Cafe.