Ако мога с една дума да опиша Порто, то тя е оживление. Старата част на града има очарователна атмосфера и е приятно жив с музикантите край реката, умереното количество хора, хълмовете и безкрайните стъпала, фасадите с артистичните кобалтови плочки, сърдечните местни.

Continue reading Порто – вино, бакалао и azulejos – част II at Acrista Cafe.

След 20 дни в Малта, Порто ни посреща с лека мараня, прохлада и … аеро шоу. Тук сме за две седмици, но програмата ни е силно разредена, с идеята да имаме по-скоро спонтанни преживявания и бавно попиване на местната атмосфера.

В неделята на пристигането ни по реката тече аеро шоу, което е събрало местни и туристи на импровизиран пикник от двата бряга на реката

Величествената река Дуро, между Порто отдясно и Вила Нова де Гая на левия бряг

Отседнали сме “от другата страна на реката”, във Vila Nova de Gaia, където се намират всички складове за вино. Според проучванията ми, това е по-спокойното място, с по-малко тълпи и шум.

Continue reading Порто – вино, бакалао и фиеста – част I at Acrista Cafe.

Докато пребиваваме в Малта този път, решаваме да отделим време и за другите два острова в групата - Гозо и Комино.

Continue reading Уикенд на островите Гозо и Комино at Acrista Cafe.

Това лято пътешественичеството ни започва в началото на юни в Малта. Предният път, когато бяхме тук, останахме само няколко дни, във Валета и Слима, но този път преживяването е доста по-различно, защото сме в друга част на острова и покрай пътуването насам - натам, виждаме как изглежда живота с повече подробности на ежедневна база.

Continue reading 20 дни в Малта at Acrista Cafe.

Морският бриз издува блузата ми като корабно платно, настойчиво прониква до най-фините брънки на претоварения ми градски мозък и ме изпълва с аромат на липов цвят и обещание за ново начало…
Ако само преди няколко месеца някой ми беше казал, че ще си разреша толкова много дни почивка през този юни, нямаше да повярвам. Но ето – явно съм заслужила този малък флирт със слънцето, соления дъх на вятъра и крясъците на морските прасета… И то не къде да е, а в любимия Бургас.

С чисто сърце мога да нарека това място роден град, въпреки че като дете прекарвах тук само летните месеци – просто в съзнанието ми спомените от бургаските лета и досега са все така ярки, скъпи и незабравими, а останалото време почти не е оставило следа… Спомням си разходките в морската градина, облечена в най-хубавата ми лятна рокля на волани, пазаруването с дядо на плодове и зеленчуци  от пазара, задължителните тегели по Богориди, гостуването при роднините, което беше истински ритуал, пилето с ориз на мама Нина, както наричахме баба ми, скицниците и флумастерите, с които рисувах на засенчения с чаршафи балкон, филиите с домашна лютеница… „Чичо Томовата колиба“ и „Тошко Африкански“, футболните мачове, операта … …

Рядко снимам черно-бяло, но снимките от тази седмица нарочно оставих без цвят – стори ми се, че така в тях времето е спряло, че нищо не се е променило, че все още съм дете и морето е все същото, макар и то, и аз вече да сме съвсем други…

Continue reading Restart 2.0 at Acrista Cafe.

Понякога поканите за гостуване те отвеждат на неподозирани места, които иначе човек никога не би му хрумнало да посети. Първото пътуване за сезона ни отвя в Макри, малко гръцко селце до Александруполи, което ни зарадва с живописния си плаж и задължителните ресторантчета, пълни с морска храна. Идеално място за рестарт.

Continue reading Restart at Acrista Cafe.

Плясък на вълни в края на септември – истинска награда за мъчително дочаканата почивка в края на сезона.

Затова пък е от онези, най-сладките, след дългото горещо лято и успешното събитие в Бургас, най-после е време за въздъх.

Имам чувството, че сме последните българи, които за първи път стъпват на острова. Затова едва ли ще изненадам някого с килограмите октопод и калмари, които се консумираха ежедневно, поляти къде с узо, къде с гъсто гръцко кафе и съпроводени от неповторимите комплименти на ресторантчетата по брега – хапки реване, фануропита, баклава и чийз кейк.

Насладата от храната и пълноценния сън са в абсолютна хармония с визуалното удоволствие – едно безкрайно море плиска кристални води в пълните със съкровища брегове.

Continue reading Тасос през септември at Acrista Cafe.