Коментари на: „Watchmen“

От: acrista

acrista — Wed, 01 Apr 2009 09:41:09 +0000

благодаря, радвам се, че постовете са полезни 🙂 това е и идеята всъщност – споделяне и културни провокацийки

От: darling

darling — Tue, 31 Mar 2009 16:41:56 +0000

през последните години нямах много време за кино и твоята селекция, и споделените тук филми запълниха една празнина… благодаря, за което! поздрав 🙂

От: Svetlana Gacheva

Svetlana Gacheva — Wed, 18 Mar 2009 06:48:34 +0000

Браво Алекс, отново много вдъхновяваща статия. Вече планирах съботно гледане.

От: ira

ira — Mon, 16 Mar 2009 08:34:21 +0000

Ейййй, не се стърпя и захапа темата…
Не съм гледала филма, но като чета си мисля, че не са виновни тези, които се държат просташки, а тези, които им разрешаваме това. Уважавам китайската /източна филисофия/, но ако този постулат “Убий простака с мълчание”, ми попречи да се насладя или просто да вникна в ставащото на екрана /закоето съм си платила/, не бих го използвала.
Възприели сме киното като седмото изкуство, но забравяме на моменти, че това е най-масовото изкуство. И под „масово“ нямям предвид цифрата, а различността на прослойките от социалното общество, които се опитват да СИ и да НИ докажат, че и те имат нужда от кино. И защото не отивам на кино за да се карам с администрацията да спре прожекцията тъй като някои хора не са където трябва, си гледам филмите в къщи. Така на времето ме беше срам за хората, които напускаха салона, защото не им харесвал монолога на Константин Коцев в „Дневникът на един луд“…Ми като нямаш афинитет към материята – не влизай, или ако си достатъчно неграмотен за да влезеш неподготвен – имай доблестта, възпитанието, да изчакаш края…И тук става дума за театър, където контактът между артисти и публика е почти непосредствен…Какво остава за киното…:о((((
Но ние с теб /както знаеш/ сме благословени да правим избори и да си ги отстояваме. Целувки

От: Vesselin

Vesselin — Sat, 14 Mar 2009 15:42:06 +0000

Профаните няма какво да коментираме… Не си спомням кой го беше казал, ако не се лъжа – древния китаец:

„Убий простака с мълчание“

От: acrista

acrista — Sat, 14 Mar 2009 14:44:37 +0000

съвсем естествено е да има различни мнения за филма – достатъчно провокативен е. на мен идеята ми беше да акцентирам над избора и поведениято на публиката – браво на вас, че имате поцизия и мнение и си ставате и си излизате като не ви харесва. аз самата не мога да кажа, че препоръчвам филма или че ми хареса в тривиалния смисъл на думата. но ми беше интересно да стигна до края, а профаните в залата определено ми пречеха.

От: Vesselin

Vesselin — Sat, 14 Mar 2009 14:32:27 +0000

Трябва да си призная – аз си излязох малко преди края на филма – не го издържах!

Вероятно спадам към категорията „Деца (по-големи видимо)“ или просто както казва Алекс не бях подготвен за „сериозността“ му, но отношението ми към филмовата творба се изрази в напускането ми на залата малко преди края. Не, не ме разбирайте погрешно – филма има стойности, но определено не и за 180 минути.

С две думи и моето мнение – безспорно, отличава се със страхотна режисура, много добро операторско майсторство, осезаема бруталност – усеща се визуална плътност във всяка сцена… Акцентирам на думата „визуална“, защото позитивите на филма според мен се ограничават до тук.

Определено смятам, че сценария и текста са наистина „егати shit-a“ и ще се опитам да се аргументирам:
Основната сюжетна линия се върти около застарели супер герои, които вече са се примирили, че всъшност са били псевдо герои. Половината от филма бе посветена на носталгичната депресия, в която бяха изпаднали всички те, съпроводена с тягостните им мудни мисли и осъзнатото им ретроградно мислене.

Във втората половина, застарелите герои (или поне тези, които бяха останали живи), решиха да направят последен (и определено жалък) опит да се преборят със злото и както е станало ясно накрая (не го догледах) – безуспешен!

„Оригинално!“ – опитвах се да го оправдавам аз – но, дори и оригиналност не му достигна. Все пак хора, дошли сме да гледаме филм за супер герои, не психологичска драма. Опитът за „оригинално“ сливане на тези два диаметрлно разположени жанра имаше вкус на крем брюле, обилно залят със сос бешамел… И ако Алекс говори за многопластовост, аз бих го нарекъл „напластяване“

Към средата на филма, си задвах въпроса: „С цялата си бутафорнаст, това всъшност може би е пародийна комедия, но защо, по дяволите, не е смешна?!!!“, а малко преди да си тръгна вече бях сигурен, как продуцентите стоят от високо, гледат ме как седя в средата на салона и си викат „Поредното балъче, което ни се върза!“