Отново пред камината. След една шеметна, възторжена, но и безкрайно уморителна седмица на изложбено откриване, срещи и разговори с хубави хора, физическа преумора от опаковане и разнасяне нагоре надолу и напред назад на картини и тонове каталози, е време за заслужено поемане на въздух. Докато се взирам в хипнотизиращите пламъци, се сещам за скорошната статия на Ани за нейните 101 благодарности за тази година и без да искам започвам наум да изброявам моите… Далеч не са сто и една, но са все хубави 🙂

Благодарна съм
– за димящото кафе сутрин, което е моята медитация и вътрешна „оперативка“ сутрин
– да се събудя на село и слънчевите лъчи да прозират през златистите завеси, които майка ми е ушила преди бог знае колко години и тази светлина да е най-оптимистичното начало на деня, което мога да си представя…
– да събирам орехи докато почиствам листата на любимото ми дърво в началото на декември и с удивление да приемам даровете на природата, скрити сред замръзналата трева
Благодарна съм
– да имам човек до себе си, ама като моя човек.

Continue reading Размисли пред камината at Acrista Cafe.