Вместо равносметкa за отминалите месеци, реших последният пост за тази година да е нещо красиво и вдъхновяващо. За мен тези късчета красота, внезапно достигащи ме през невъобразимия онлайн информационен шум, са магически и съзерцателни и са истински творчески двигател.
Yann Arthus-Bertrand преди години ни отвя с фотографиите си от птичи поглед, после писах за неговия „Home“, а сега ме намери „Human“ – парченца от общия изумителен в многообразието, но и еднаквостта си пъзел, наречен Човечество.

(Малка подсказка: хубаво е да са включени субтитрите (CC) към видеото, за да се показва името на човека, който споделя и откъде е, както и местата, където са снимани кадрите отвисоко)

*photo copyright belongs to its rightful owner

Continue reading „Human“ at Acrista Cafe.

Зашеметяващи, изумителни кадри, великолепна приказка за планетата ни, през камерата на Yann Arthus-Bertrand, разказана с дълбокия и впечатляващ глас на Glen Close. Гледната точка от птичи поглед пoказва света около нас безумно красив, а фактите – ужасяващо ясни. И без следа от съмнение истината е потресаваща: колко глупави същества сме ние, човеците…

Трейлър на филма >>

Официалният сайт >>

Continue reading „Home“: a must movie at Acrista Cafe.