Мноого отдавна съм почитател на Шърли Маклейн и неведнъж съм писала за нея. Новият й филм е поредно доказателство, че няма такова нещо като възраст, ако си добър в това, което правиш. Героинята й, Хариет Лолър, е женският вариант на Уве, но е толкова директна, забавна и колоритна, че в буквалния смисъл дефинира „незабравима“.

„You don’t make mistakes. Mistakes make you.“

Continue reading „The Last Word“ at Acrista Cafe.

Сигурно има хора, които никога не са чували за Шърли Маклейн. Което е малко странно предвид шеметната й кариера в шоу бизнеса (Бродуей, партниране с Боб Фос, Франк Синатра и Дийн Мартин, Джак Никълсън, Джак Лемън и дълго т.н.), предвид наградите и десетилетията в най-ярките светлини на прожекторите. Моите първи спомени за нея са от детските ми години с музикалните филми „Сладката Чарити“ и „Сладката Ирма“, а откакто започнах да чета книгите й, я възприемам много повече като писател и изследовател на духовни въпроси, отколкото като актриса и танцьор.
Последните няколко седмици, покрай подготовката за изложбата, имах потребността да изляза леко от „канадския филм“ (макар че всъщност Шърли е наполовина канадка по майчина линия ;о) и си направих един Шърли-Маклейн-маратон: препрочитане на няколко от книгите й и гледане на нейни филми, които съм пропуснала.

Continue reading Шърли Маклейн at Acrista Cafe.