Вероятно едно от най-трудните и спорни неща в изкуството, е определянето на неговата стойност. Неслучайно най-често прохождащите автори питат галеристи, арт маркетинг специалисти и утвърдени артисти каква цена да сложат на своите творби. Различни фактори формират тази цена, но като цяло те се свеждат до няколко основни. Тъй като ми се случва често да се сблъсквам с най-различни мнения, въпроси и твърдения относно цената на произведенията на изкуството, ето някои мисли по темата:

“Това е много скъпо”

Една от честите реакции на нека-да-ги-наречем-условно оглеждащите изкуството (защото те обикновено не са реални купувачи), е “това е много скъпо”.

Continue reading За цената на една картина at Acrista Cafe.

За онези, които смятат, че картините с пастел трябва да са в по-нисък ценови клас от маслото например: това са произведенията на Margaret Dyer >>

Горната картина – Bikes in Snow – струва 5000$, а The Bath – 2700$.
В такива моменти ми се дощява да съм на американския пазар, пък нека е криза.

дамата споделя, че след като 20 години е рисувала с пастели, изведнъж е започнала с масло. е, моите „пастелни“ години са наполовина, но скоро смятам да удовлетворя бясното желание да грабна четките..

Continue reading Margaret Dyer at Acrista Cafe.

Днес, докато изчитам поизостанали нюзлетъри на арт тема, попадам на един от преди 2 години, в който художничка пита, дали ако покани клиенти и ценители на „50 % разпродажба“ в ателието й, досегашните й клиенти няма да се почувстват (по жаргонно казано) прецакани. Кратък, затова пък категоричен отговор от Robert Genn:
„В професионалните среди единственият клиент, на който продавате на половин цена, е майка ви. Останалите купуват на или близо до обявените цени. Това е едно от нещата, които ви прави професионалист и привлича дилърите да се връщат за още… Художниците понякога трудно осъзнават, че не всички картини могат да бъдат продадени, нито пък това е необходимо.“

Криза, некриза, обезценяването не работи за никого.

Continue reading Накратко за арт намаленията at Acrista Cafe.