От трите музея в испанската столица, включени в Paseo del arte – Prado, Thyssen-Bornemisza и Reina Sofia, последният беше най-малко желан, а лицето ми на заглавната снимка красноречиво говори за отношението ми към някои произведения на модерното изкуство (зад мен) :))

И все пак, тук е може би най-известната картина на Пикасо – „Герника“ , и това само по себе си е достатъчно добра причина за посещение на музея.

Сградата на музея е бивша болница, чийто вътрешен двор е прекрасна градина – оазис сред гмежта на Мадрид.

Основната цел на посещението ми беше „Герника“ на Пикасо, затова се насочихме директно към нейната зала.

Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Reina Sofia at Acrista Cafe.

Paseo del Arte в Мадрид – разходката, която включва трите големи музея Прадо, Тисен-Борнемиса и Рейна София, беше една от основните ми цели за това номадско лято. С тази статия ви каня на малко арт виртуално пътешествие и докосване до изкуството.

Градината на музея е малка, но елегантна и гостоприемна

Колекцията на музея Тисен-Борнемиса е наистина впечатляваща и си отделихме цял следобед за разглеждане, с кратка почивка в ресторанта. Прекрасното беше, че за разлика от Прадо, залите бяха полу-празни, което ни даде възможност да се насладим спокойно на картините, да снимаме, да поседим тук и там пред някои наистина докосващи творби.

Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Thyssen-Bornemisza at Acrista Cafe.

Една от причините да избера испанската столица за близо месец пребиваване този юни, бяха музеите. Първо посетихме изключително чаровния музей на големия испански художник Хоакин Сороя (статията за него е тук). Следващата цел бяха трите големи музея Prado, Thyssen-Bornemisza и Reina Sofia, известни като Paseo del Arte, защото се намират в близост един до друг и са своеобразна арт разходка (ако имате сили и желание да ги обходите за кратък период от време).

На сайта на музея Тисен Борнемиса взех комбинирани билети Paseo del Arte, които свалих на телефона.

Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Prado at Acrista Cafe.

Напоследък в арт средите (и не само) много се коментира навлизането на платформите, генериращи изображения с т.нар. изкуствен интелект (Artificial intelligence) и ми се иска да споделя малко мисли по темата.

Статията е създадена в сътрудничество със съпруга ми, д-р инж. Александър Грънчаров, чиято дисертация е в областта на приложението на изкуствения интелект в индустрията.

Важно е първо да вникнем в детайлите:

Какво представляват платформите?

Представата на повечето хора за изкуствения интелект се базира до голяма степен на научната фантастика и за тях той представлява говорещ супер компютър в космически кораб или нещо като роботите на Азимов.

Continue reading Изкуственият интелект, който рисува at Acrista Cafe.

Всеки път, когато открия поредица като тази, която засища глада за качествено съдържание в областта на изкуството, изпитвам възторг, възхищение и вдъхновение.

Изключително добре направени документални серии в два сезона, за едни от най-впечатляващите творци в своята си област, сред които Olafur Eliasson, Bjarke Ingels, Es Devlin, Platon. Силно препоръчвам ако сте с творческа професия и/или имате отношение към изкуството и създаването като процес и преживяване.

Continue reading „Abstract: The Art of Design“ at Acrista Cafe.

Неотдавна открих една документална поредица на Bloomberg за съвременни творци, която ме очарова с обхвата и разнопосочността си. Колкото повече потъвам в света на тези изключителни артисти, толкова повече се убеждавам, че визия и творчество с такъв размах не само разширяват мирогледа, но и провокират толерантност и любопитство към съвременното изкуство във всичките му проявления. А освен впечатляващо, е и неописуемо вдъхновяващо 🙂
Около 60 серии са, всяка серия е близо 25 мин.

P.S. След като изгледах 2/3 от сериите, в мен се породиха два извода:
– никога не коментирай / отричай/ съди съвременното изкуство, преди да се запознаеш с концепцията, която стои зад него
– мечтай мащабно!

Continue reading Поредица за модерно изкуство at Acrista Cafe.

Отдавна не съм имала пост за изкуство, затова сега ударно споделям трима творци, които създават много различни неща, но ме впечатлиха с изящност и внимание към детайла. Произведенията им са толкова красноречиви сами по себе си, че не се нуждаят от думи.
Без да се замисля, не бих отказала и тримата да присъстват в дома ми.

Флоралната керамика на Vanessa Hogge:

Ефирните акварели на Yuko Nagayama:

Епичните скулптури на Kris Kuksi:

images copyright belongs to the rightful owners

Continue reading Изящни произведения на изкуството at Acrista Cafe.

В моите представи изкуството винаги се дели да два основни вида: онова, което е естетически издържано, емоционално наситено и чистосърдечно потребявано от голяма група ценители и онзи другият арт, който има претенция за величие и струва милиони, защото някой (съвсем сигурно, експерт) е подшушнал на едни хора с пари, че това е изкуство и че в него си струва да се инвестира. Аз лично нямам проблем с това, кой какво нарича изкуство и за колко успява да го продаде (всичко, което е някакъв вид себеизраз, е, явно в това число крави във формалдехид, черепи с диаманти, смачкани кенчета от кока-кола, керамични семки с числеността на китайския народ, че дори екскременти в консерва), аз имам проблем единствено, когато претенцията за величие отрича стойността на онзи първи тип изкуство, само защото не е елитарно, а се харесва и потребява от по-масова публика.

Continue reading „33 Artists in 3 Acts“ at Acrista Cafe.

Както може би се досещате, зад това ефирно лого стои един много женски екип: представям ви Ети, Цвети и Поли, които преди няколко години обединиха усилия, за да творят ръчно изработени и изрисувани красоти. Познавам ги от много време и мисля, че в тях винаги е тлеела страст към красивото, затова с удоволствие следя как постепенно за тях изкристализира идеята за създаване и развитие на собствена марка.
Всяка от Фреериите се е специализирала в различна насока: Ети изработва чантите и прави продуктовите фотографии, Цвети бижутерства и администрира сайта, Поли приема поръчките за рисунки и ги изпълнява с вдъхновение и финес.

Continue reading Представям ви: Freeria at Acrista Cafe.

Малко хора имат идея как преминава ежедневието на хората на изкуството, затова с удоволствие събирам тези добри примери:

P.S. А ако не сте надниквали в ателиетата на известни и неизвестни художници , подарете си тази виртуална разходка 🙂

Continue reading Какво правят художниците по цял ден at Acrista Cafe.

National Museum of Women in the Arts >>

Continue reading Музей на жените в изкуството at Acrista Cafe.

“В известен смисъл съм доволен, че не съм учил живопис. Тогава може би щях да се науча да отминавам такива ефекти, а сега си казвам: не, точно това ми трябва, ако не може, няма що, значи не може, но все пак ще се опитам, макар и да не зная как да го направя. Как го живописвам, сам не зная, сядам с бялата дъска пред някое кътче, което ме грабва, наблюдавам това, което е пред очите ми, казвам си, от тази бяла дъска трябва да излезе нещо – после се връщам недоволен вкъщи – захвърлям дъската настрани и като си поотпочина малко, пак я измъквам и я съцерзавам с някакъв страх – и пак съм недоволен, защото чудната природа е още твърде жива в паметта ми, за да бъда доволен, – но все пак виждам в работата си някакво отражение от това, което ме е завладяло, виждам, че природата ми е проговорила, казала ми е нещо и аз съм го стенографирал.”

Винсент Ван Гог
„Из писмата на художника до брат му Тео“

Continue reading За живописването at Acrista Cafe.

На пръв поглед изобщо няма да разберете, че картините на Elizabeth St. Hilaire Nelson са от късчета хартия. Вгледате ли се обаче в тези ярки фантазии, ще различите парченца вестник, марки, частички от нотен лист и още десетки хартиени чудеса. Още от неповторимите колажи на художничката вижте тук >>

блог >>

чанти от колажи >>

Continue reading Хартиени чудеса at Acrista Cafe.

“Четенето на книги е като гледането на картини, човек трябва от пръв поглед, без колебание, да открие хубавото и да бъде сигурен в преценката си.”

Винсент Ван Гог
“Писма”

Continue reading Цитат на деня at Acrista Cafe.

„Интересно как някои хора изобщо не забелязват картините. Влизат, без да хвърлят поглед към стените. По ъглите могат да висят трупове, но те няма да ги забележат. Те живеят в свои собствени тунели, използват зрението си само, за да не се блъскат в заобикалящите ги предмети, нещо като прилепа и неговия сонар.
Други влизат и оглеждат цялото помещение, но не задържат погледа си върху картините. Може би забелязват хубавите завеси, чистите прозорци или някой паяк, който плете паяжината си в ъгъла.
Трети хвърлят по един поглед върху картините, сякаш са купчина моркови или картофи, и възкликват: О, ти ли си ги нарисувал?

Continue reading Цитат на деня at Acrista Cafe.

Днес споделям картините на художничката Suzanne Northcott >>

Continue reading Artist of the day at Acrista Cafe.

Знам, че отдавна трябваше да попиша за пастела като материал – може би още, когато уеб сайта ми започна съществуването си преди 6 години. Сегашната публикация е провокирана от твърденията на доста галерии у нас, а и в Европа (в Щатите пазарът е съвсем различен), че пастелът като средство за рисуване не е особено популярен и съответно е рядко търсен от клиентите. моят опит от последните години пък показва точно обратното. Парадоксалното е, че продавам картини със сух пастел, като в много от случаите клиентите дори не питат какъв материал е това. Тях ги интересува по-скоро от емоцията и цветовете, отколкото средството, с което са постигнати.

Continue reading Пастелно at Acrista Cafe.

Очарователни цветни пъзъли са илюстрациите на американската художничка с интересно име Traci O’Very Covey.
Винаги съм се впечатлявала от подобно преплитане на форми и цветове, а дамата наистина разказва приказки с всяка линия.

Continue reading Парченца цвят at Acrista Cafe.

Много исках да видя изложбата на художника Кеазим Исинов в галерия Арте, която се състоя наскоро, но така и не успях да стигна. Затова пък след като ми попадна статия за изложбата в наш седмичник, реших да полюбопитствам и да видя какво ще открия онлайн за него. Останах приятно изненадана от сайта му.

Continue reading Прекрасни като летни сънища at Acrista Cafe.

Сетих се за Aya Kato наскоро покрай 2-годишната ми племенница, която ме нарича Ая (понеже всичко останало е твърде сложно :о). Припомних си с огромно удоволствие творенията на японката, които са истински фонтани от цветове и форми. Допада ми, че под всяко има кратко обяснение на идеята и след като го прочетеш, погледът ти се оставя да бъде отвян някъде там, в търсене на спомени, пурпурни чудеса, екзотични птици на страстта и принцеси на вишневия цвят. Изненадващи, оригинални и пищни истории от неописуем паралелен свят.

Continue reading Фонтани от цвят at Acrista Cafe.

В тази зимна и измита от цветове сутрин сетивата ми бяха внезапно и освежаващо оцветени от тези ярки приказки. Разказва ги канадската художничка Amelie Gagne на своя сайт и блог и на мен ми подействаха като цветен дъжд в топла утрин. Споделям ги с вас >>

Continue reading Едни такива приказни неща at Acrista Cafe.

„Аз помня, когато бях студент, измите – дадаизъм, сюреализъм, модерните течения бяха в апогея си. Та много добре си спомням, когато попитахме Бешков какво ще каже за това. Той помисли малко, пък каза: „Всеки, който не може да рисува, казва, че не трябва да се рисува истината”. Не става дума за фотографската истина. Аз мога да направя квадрати, окръжности и хубави цветни петна и да напиша отдолу „Разливи”. Художникът, който прави това, вечер като си легне, дали се чувства художник? Нищо, че ги купуват. Някои купуват картини в зелено, друг иска в розово. Имам един колега, който прави един хубави хармонии в ромбчета и ако му кажат по телефона, че има изложба за манастири, той в тези ромбчета слага кръстче.

Continue reading Още интересни арт мисли at Acrista Cafe.