На Международния ден на балета, 29 април, имах удоволствието да присъствам на откриването на фотографската изложба “Прима” на документалния фотограф Димитри Стефанов в Софийска опера и балет.

Като символ на върховната изящност и красота, за мен балетът е изкуство със специално място в сърцето ми. Фотографиите от изложбата носят истинска наслада с дълбочината на историите, които разказват и ни направят съпричастни с труда и усилията “зад завесата” – това, което остава скрито и често неоценено.

Ще цитирам текста от описанието на проекта: 

Можете да посетите изложбата до 9 май, доколкото разбирам, когато Операта има представления и централното фоайе, където са подредени фотографиите, е отворено за посещения.

Continue reading На изложба: „Прима“ at Acrista Cafe.

С нея се познаваме от толкова отдавна, че вече не помня колко години има оттогава. А и не мисля, че земното време мери точно, когато се отнася до такъв тип съвпад. Спокойно мода да кажа, че Ети е душа с много таланти: шие, снима, има прекрасен усет за естетика, пише…
Много пъти с нея сме правили фотосесии по-скоро като забавление и те винаги са удоволствие и с уникален краен резултат.
И въпреки че Ети снима и сватбени тържества, и пейзажи, и продукти, че и изложби, реших днес да я представя с няколко подбрани фотографии на хора, заради безспорната й дарба да улавя магията на момента.

Continue reading Представям ви: през обектива на Ети at Acrista Cafe.

Понякога вдъхновението ме халосва изненадващо и с чувство за хумор, когато най-малко го очаквам – тогава е най-сладко и много му се радвам. Горната снимка (никога няма да се сетите какво е) направих докато чистех камината и изхвърлях тавата с пепелта, както всеки ден през последните дни от почивката на село. Не знам какво ме накара да обърна тавата и да погледна отдолу, но попаднах на истинско съкровище – картина от нагар с истинска феерия от цветове – оранж, капут мортум, сиво, малахитено зелено, и малко ярко червено за разкош. Ей това е то вдъхновението. Понякога се крие в камината и рисува картини вместо мен.

Continue reading Carnival of Rust at Acrista Cafe.

Зад псевдонима Nior стои една млада и талантлива дама със свеж и експериментаторски дух. Нейното име е Ния Касабова и от години снима изображенията на картините ми и имиджовите снимки, които използвам за презентиране пред света. Преди 3 години с нея заснехме кадрите за документалното видео, което съпътстваше годишнината на Acrista марката, а от една година снимаме кадри за нов видео материал, който се надявам да види бял свят тази есен. Кадрите в този пост са надникване в портфолиото й:

Можете да следите Ния на страницата й във FB

Continue reading Представям ви: фотографията на Ния at Acrista Cafe.

Красиво заснет филм, а зад красотата – тежки за смилане теми. Когато си намерил призванието си и си изключителен в това, което правиш, как избираш между страстта към работата и семейството? Цената, която трябва да платиш, е непоносимо висока, разкъсваща и унищожителна, и все пак – има неща, на които не можеш да обърнеш гръб, които те притеглят като магнит противно на всякакъв здрав разум… Иначе би изгубил същността си, смисъла, себе си…
Великолепна роля на Жулиет Бинош, а идеята за пристрастяването към живота на ръба за втори път се прокрадва след The Hurt Locker.

Continue reading „A thousand Times Good Night“ at Acrista Cafe.

Живително дълбоко вдишване… Хипнотизиращ напев от нетърпеливите пръсти на морската пяна… Изобилие от изкусителна храна… Унес – сън на хладна сянка… Слънчеви лъчи по загорялата кожа… Гальовен бриз и сол по устните…
Омиротворяване.

Continue reading Просто дишай… at Acrista Cafe.

Ако има оазис, който ме спасява през летните месеци в София, той се нарича Балконът. Това е малкото, китно пространство, резултат от непреодолимата ми страст към а) сутрешното кафе; б) цъфтящите красоти на мушкатата и в) декорацията. Ето го, през погледа и обектива на Ети, която бавно дава снимки, но чакането винаги си струва ;о)

Ако ви предстои сватбено тържество или искате да се сдобиете с красиви и идейни кадри – свържете се с Ети:
Мариета Спасова
0886/ 711 008
marieta.v@gmail.com

Continue reading Балконски трепети at Acrista Cafe.

Получавам сайта като „подарък“ от една сродна душа, която мислех за изгубена. Истинско чудо. Отварям, и с още първите кликове изпадам някъде отвъд времето. Възкликвам о, боже! Удивена от тази неземна приказност, сякаш сън, в който сред тишината и покоя чуваш гласа на господа, а времето не е величина, а далечна песен… Красота от пепел и сняг…

Continue reading „Ashes and snow“ at Acrista Cafe.

В началото са леко стряскащи. Може би, защото не сме свикнали да виждаме животните от такава фрапираща близост. Но са безумно красиви, неочаквани, със свое собствено величие. Това са фотографиите на майстора зад обектива Tim Flach, който снима вече над 20 години и е известен с рекламната си фотография (за клиенти като Adidas, Cirque du Soleil, Jaguar and Sony).

Continue reading Tim Flach at Acrista Cafe.

Тази неземна прелест е дело на Zena Holloway – британски професионален подводен фотограф. Дамата снима от дете под вода и е самоук творец.

Continue reading Подводни приказки at Acrista Cafe.

Има един израз в английския език – breathtaking – която точно описва как се почувствах пред на фотографията на Ян Артюс Бертран. Въпреки че преди да я видя наживо, се гмурнах в един от сайтовете му с надеждата да разгледам поне част от фотосите, включени в „Земята отвисоко“, нямаше ефекта, който предизвикаха на другия ден на Моста на влюбените :о) Снимките са грандиозни, пред някои просто онемяваш и от една страна се чудиш какво точно е това, което виждаш, а от друга – как може хората да сме толкова глупави, та да съсипваме всичкото това великолепие! Признавам, че е непосилно да определя фаворити сред толкова красота, но бях силно впечатлена от „картината“ на тази исландска река, която никога, ама никога не бих познала какво е всъщност; останах поразена от едно изумително кенийско дърво, което ми напомни на The Fountain, и ято кърваво червени ибиси..

Continue reading Отнемащо дъха at Acrista Cafe.

Continue reading Макро магия at Acrista Cafe.