Elvis – какво великолепие! Мислех си, че в Бохемска рапсодия Рами Малек прави изкъртваща роля като Фреди Меркюри, но превъплъщението на Остин Бътлър издига нещата до съвсем ново ниво.
Всъщност цялата продукция на Баз Лурман очаквано е достоен трибют към огромния талант на необикновеното южняшко момче, пленено от омаята на чернокожите ритми и превърнало се в безсмъртна икона.
Признавам, че не подозирах нищо за бизнес страната на кариерата му. Интересен подход е разказвачът на тази “приказка” да е своеобразният “злодей” в самата нея (брилянтен както винаги Том Ханкс), защото нищо в живота не е черно-бяло, всичко е въпрос на избор и къде те отвежда той…
Филмът е някак разделен на две: първоначалния вихрен възход, грандиозност и екстатично наелектризиране постепенно са погълнати трагично от човешката алчност и неадекватност и очаквано водят до нелепо похабяване, деградиране и жалък край.

Continue reading Септемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Julia – с огромно удоволствие погълнах първия сезон на сериала. След всяка серия се усещах усмихната и вдъхновена по гъделичкащия начин, който ти сочи, че си се докоснал до нещо магично. Нямам идея доколко филмът е базиран на истински факти и откъде започва художествената измислица. Честно казано, не е и толкова важно. За мен важното е дълбочината на историята, многопластовостта й, изпитанията, предизвикателствата и драмата, които съпътстват известността, но и колко безценно е да бъдеш себе си и бидейки себе си, да променяш животи.

Eiffel – отново, факти и художествена измислица се смесват в този “биографичен” поглед върху създаването на Айфеловата кула, която безспорно ще погледна това лято с други очи след като знам какво е коствало сътворяването й.

Continue reading Майски филмов микс at Acrista Cafe.

King Richard – великолепна, разкошна игра на Уил Смит като бащата на феноменалните Винъс и Серена Уилямс. Да имаш визия за децата ти, че ще са велики още преди да са се родили, граничи сериозно с маниакално разстройство. Но предвижданията на Ричард Уилямс се сбъдват по един бавен, устойчив и фрустриращо търпелив начин в противовес на сляпата амбиция на много родители, които осакатяват децата си, тикайки ги към върха, преди да са готови психически за това, което ги очаква там. Мисля, че ще има Оскари, освен десетките други награди.

Spencer – всички сме наясно с историята, всички знаем (донякъде) какво е било.

Continue reading Януарски филмов микс at Acrista Cafe.

Много исках първият пост за тази година да е оптимистичен, зареждащ и вдъхновяващ, затова събрах ресурсите, които напоследък са спасяващи за мен, действат ми успокояващо, размечтаващо и най-вече – носят ми надежда. Най-важното, за да посрещам сутрините с усмивка и желание за живот.

Brene Brown on Netflix – по празниците се сдобихме с препълнения със съдържание канал и бая време ми отнема да намеря бисерите сред баластрата, но презентацията на Брене е истинско бижу! По-скоро stand-up комедия, отколкото нещо сериозно, това е брилянтен начин да поднесе смилаемо тежки теми като уязвимостта, срама и дискомфорта да си в светлините на прожекторите.

Continue reading Вдъхновени истории at Acrista Cafe.

Shadow and Bone – тъкмо си помисля, че с толкова съдържание напоследък, вече няма какво оригинално да бъде създадено и бивам сериозно опровергана.
Сериалът е създаден по книгите на Лий Бардуга, която е сътворила оригинална и завладяваща фентъзи вселена, ситуирана в близки на нас географски ширини и си има всичко: и интересна история, и магия, и гриша с различни “способности”, и Повелителка на Слънцето, и една Гънка, която е еманация на Злото. Музиката също е забележителна, а книгите са издадени и у нас.

Succession – трябва да призная, че едва изгледах двата сезона, въпреки притегателната мощ на сериала, рекламиран като “HBO отговора на “Billions”.

Continue reading Майски филмов микс at Acrista Cafe.

Billions – този сериал наистина трябва се гледа с тефтер и молив, за да си водиш записки. Двама главни герои, които нито можеш да харесаш, нито да намразиш, с неописуемата им флуидност из целия спектър от добро до зло, с гигантомантска амбиция, газене на хора и правила и все пак уязвими и самотни във величието си. А кой не би искал да има до себе си една д-р Уенди Роудс, която да разнищва и анализира с хирургическа точност моментите на кризи и предизвикателства и да те връща нов и готов за битка? Всъщност за мен силата на сериала е точно в непрекъснатия анализ на човешкото поведение и мотивация.

Continue reading Декемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Carnival Row – мрачна викторианска обстановка и фентъзи свят, в който хора и феерични същества от различни раси се опитват да съжителстват не особено успешно. Идеите в този сериал са многопластови и доста успешно пресъздадени – от една красива и на пръв поглед невъзможна любовна история, през нетолерантните изблици към различното, до най-тъмните страсти, които събуждат чудовища и сеят смърт.

Love Life – нещо леко за летните дни – този сериал с Ана Кендрик е лесно смилаема романтика (не без своите мъдрости по пътя) и е разтоварващ като чиклит книга на плажа.

Never look away – рядко гледам немско кино, но този тричасов филм, който изгледах на един дъх, ме привлече първо с музиката (на Макс Рихтер) и после с това, че се разказва за художник.

Continue reading Юлски филмов микс at Acrista Cafe.

The Gentlemen – ох, този Гай Ричи! Няма спирка този човек! Не знам кое е по-впечатляващо: актьорския състав ли, диалога ли, за екшъна е ясно, жаргоните ли, мафиотите ли, кой от кой по-по-най, но все джентълмени (разбир’ш ли). И една хладнокръвна мацка за цвят, ама Мишел Докъри е точно, точно попадение! А за Хю Грант няма да коментирам – ново амплоа, изиграно с убедителността на човек, който от години се бори с папараците в реалния живот.

Onward – час и половина забавление, екшън и магия, ако сте фенове на анимацията, задължително ще се изкефите на приключенията на елфовете Иън и Барли, озвучавани от Том Холанд и Крис Прат.

Continue reading Априлски филмов микс at Acrista Cafe.

Няколко идеи за домашно кино, докато отговорно си стоим по домовете:

Spies in Disguise – ако сте фенове на Бонд, тази екшън анимация ще ви омае, разведри и разсмее – направена е красиво, остроумно и оригинално (все пак не всеки ден Уил Смит е шпионин, превърнат в син гълъб… 😉

Portrait of a Lady on Fire – съзерцателно и бавно надиплящо се френско кино, в което всеки кадър е като картина. аз нали „колекционирам“ филмите за художници, нямаше как да не се насладя на този..
определено няма да е по вкуса на всеки, затова гледайте трейлъра, ако се решите.

Continue reading Мартенски филмов микс at Acrista Cafe.

The Goldfinch – драма, в цялото си великолепие! базиран на романа, който е издаден и у нас, в основата на филма е идеята за вината и как тя може да разруши целия ти живот, че и живота на хората около теб. дългичък и напоителен, но добре направен. А и в дъното на нещата е една специална картина. нямаше как да не харесам.

Abominable – толкова са ми спасяващи тези анимации, особено във вечерите, когато никаква мозъчна дейност вече не тече от преумора и пренапрежение! Красив, свеж и с толкова тънко прокарани идеи – бих го гледала втори път.

Continue reading Декемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Good Omens – о, каква награда за истинските фенове на Нийл Геймън и Тери Пратчет! Великолепно направен, с онова брутално чувство за хумор, с което са пропити произведенията на сър Тери и с точно премерен сарказъм към клишетата по темата – абсолютно удоволствие! За актьорския състав дори няма какво да говорим: пустите британци са толкова подходящи, че не мога да си представя по-успешен избор. Сега вече няма как да не прочета и книгата.

The Art of Racing in the Rain – ако преди години сте се влюбили в „Марли“ като мен, този филм ще ви докосне право в сърцето.

Continue reading Ноемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

The Big Bang Theory – никога не съм била почитател на ситкомите (дори бих казала, че гледаме само драми и тежкотии като сериали), но трябва да призная, че с този безусловно капитулирах: така лятото мина нахилено и в компанията на доктор Шелдън Купър и nerd-овско обкръжение. След като глътнахме всички 281 епизода, вече така се бях пристрастила, че изгледахме и една купчина интервюта, кадри „от кухнята“ и с умиление се залепихме за „Young Sheldon“, който макар и не толкова изкъртващ, дава добро обяснение за повечето странности на д-р Купър.

Rocketman – филмът за живота на сър Елтън Джон (продуциран от самия него) за жалост някак мина почти незабелязан сред шумотевицата на „Бохемска рапсодия“.

Continue reading Септемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Gloria Bell – Джулия Мур е великолепна в ролята на Глория – жена в зряла възраст, която се опитва да черпи с пълни шепи от живота, докато търси любовта… За „багажа“, който всеки от нас натрупва с възрастта, за границите и за липсата им и за това как зрялата възраст не значи непременно зряло поведение… И най-вече за това какви избори правиш, от любов към себе си.
Бях се приготвила да гледам чилийската версия на филма от 2014, но режисьорът е решил да създаде американска версия. Браво на него.

The Professor and the Madman – много интересна история за съставителя на Oxford English Dictionary проф.

Continue reading Майски филмов микс at Acrista Cafe.

Killing Eve – този сериал изобщо не беше в списъка за гледане, но периодът е доста оскъден откъм смислени филми и спонтанно реших да му дам шанс. Оказа се свеж, динамичен, на ръба между жестока драма и хумор, първият сезон беше погълнат за два дни. Напълно разбирам Златния глобус на Сандра О, не разбирам само как няма награда за Джоуди Комър, която прави уникална роля. А, да, и не е лесно да изпитваш несвойствено привличане към психопат, чийто тип си… определено преобръща живота. Чакам втория сезон.

Fargo – толкова глупави (и оцеляващи) хора на едно място не бях виждала.

Continue reading Мартенски филмов микс at Acrista Cafe.

Bohemian Rhapsody – не съм от толкова заклетите фенове на Queen, които сравняват сцена по сцена филма с документалните кадри от концертите и интервютата. Но за мен филмът е изключително добре направен, а ролята на Рами Малек е нечовешки трудна и отлично изпълнена, предвид тежестта на обожанието към Фреди Меркюри. В интервютата покрай пускането на филма излизат интересни факти „от кухнята“, например че първата заснета сцена е Live Aid концерта (!), за работата с movement couch, детайли за гримовете и костюмите. Бих го гледала втори път, затова ще чакам с нетърпение 5-часовата режисьорска версия. абсолютно заслужени Златен глобус и BAFTA.

Continue reading Февруарски филмов микс at Acrista Cafe.

The Christmas Chronicles – предвид сезона, просто нямаше как да не сложа Санта начело – не само съм фен на Кърт Ръсъл от времената на Escape from New York и Tango and Cash, ами неговата версия на дядо Коледа е супер свежарска, пък ако му видите елените и шейната, пак ще си помислите преди да твърдите, че „той всъщност не съществува“.
А пък накрая каква готина изненада има… 😉

Ето какво друго се надипли напоследък:

За романтичните натури:

The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society – зад това усукано заглавие се крие стопляща история за приключение и любов от следвоенно време и колкото и предсказуема да е, добрият каст винаги помага.

Continue reading Декемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Christopher Robin – колко хубаво би било, когато ставаме твърде сериозни в живота, когато забравяме какво е да си дете, да дойдат приятелите от детството и къде с игра, къде с мъдрост, да ти припомнят истински важните неща… Като: „Today is my favorite day“ или „Doing nothing always leads to the best of something“. Стоплящ и усмихващ, и с прекрасна музика.

Mindhunter s.01 – зората на профайлинга във ФБР.. Безкрайното любопитство и мисленето извън „кутията“ винаги води до промени и до израстване. А контактът с най-зловещите примери за психопатия.. води до неочаквани обрати в гледната точка. Чакам втория сезон.

Continue reading Ноемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Sharp Objects – доскоро си мислех, че само засмуканите от турските сериали се вживяват дотолкова, че да си говорят с екрана, но към края на Отворени рани и аз скърцах със зъби и исках да раздавам правосъдие 🙂
Действието тече протяжно, с ескалиращо напрежение и вледеняващи кръвта разкрития…
Не знам дали докато са снимали Ейми Адамс не й се приискало наистина да си среже вените, толкова достоверен образ изгражда, а Патриша Кларксън е смразяващо величествена в патологията на героинята си. Много мрачен, но великолепен и разтърсващ.

The last Post – всеки конфликт има две страни на монетата и нещата никога не са еднозначни.

Continue reading Октомврийски филмов микс at Acrista Cafe.

The Man in the High Castle – как би изглеждал света, ако WW II беше спечелена от нацистка Германия, разделен между нея и Япония… Създаден по романа на Филип К. Дик, макар и не следващ го буквално, сериалът на моменти е смразяващо кръвта дежа-вю за спомнящите си предишния ни социален ред… Едно от нещата, които ми харесват, е нюансирането в ценностната система и от двете страни – и на господстващите, и на Съпротивата. Докато чакам трети сезон, с удоволствие чета романа.

Loving Pablo – ох, колко му отива на Хавиер Бардем да играе луди грандомански нарко босове! Просто е брилянтен като Пабло Ескобар, размяткващ еднакво противно и голия си тумбак, и манията си за величие.

Continue reading Августовски филмов микс at Acrista Cafe.

Този „летен“ месец в микса: един футуристичен екшън, изпипан точно по Спилбъргски, две комедии (американски, чак да не повярваш), три базирани на истински събития филма (за първия чернокож съдия във Върховния съд в Щатите, за Зам. директора на ФБР по времето на Хувър и за никому неизвестната жена, чиито ДНК материал е послужил за хиляди лабораторни изследвания и намиране на лечение на почти всички значими болести през последните десетилетия), две анимации и гениалният, напластен до невъзможност с ретроспекции и обрати, втори сезон на Западен свят. Enjoy 🙂

Ready Player One

Game Night

Gringo

Marshall

Mark Felt: The Man Who Brought Down the White House

The Immortal Life of Henrietta Lacks

Peter Rabbit

Isle of Dogs

Westworld S.02

Continue reading Юлски филмов микс at Acrista Cafe.

Goodbye Christopher Robin – прекрасен и тъжен едновременно, красиво заснет, с толкова много теми в сюжета – от травмите на войната, през несъвършеното бащинство до създаването на най-любимата детска книга на всички времена и последиците от липсата на обич и ненавременната и ненужна за едно дете известност. Освен този филм скоро излиза още един за Кристофър Робин, но на мен поне ще ми трябва известно отстояние във времето, за да го гледам.

The Avengers: Infinity War – толкова се изписа за този филм, че не бих си позволила изобщо да анализирам. Само ще кажа, че го гледах на екран и си струваше, историята се разгръщаше толкова плавно, че не усетих как минаха тези два часа и половина.

Continue reading Майски филмов микс at Acrista Cafe.

Ддва филма, които не може да са по-различни по тема и позиция във времето. И все пак някак ми се стори естествено да ги сложа на едно място.

Съвременната приказка на Моли Блум е режисьорски дебют на сценаристa Арън Соркин. Базиран е на истинската история на тази интересна жена, която прави необичаен житейски избор (предвид интелекта си, с който може да успее в почти всяка област в живота) и предпочита шеметния успех там, където мъжете да наложили ексклузивитет. Разбира се, това си има цена. Диагнозата: пристрастяване към власт над могъщи мъже. Джесика Частейн е великолепна Моли Блум, сценарият е много добър, диалогът е стегнат и динамичен и въпреки че историята е като по учебник за психология, филмът беше удоволствие.

Continue reading Molly and the little women at Acrista Cafe.

The greatest Showman – да си първи в нещо винаги има своята цена, но пък какво удовлетворение е да създаваш! Хю Джакман е Пи Ти Барнъм – създателят на това, което днес наричаме цирк и шоубизнес, и неговото творение е истинска сбъдната мечта. Не съм твърде голям фен на мюзикълите, но този е пищен, красив и човъркащ щекотливи въпроси, и усмихващ, което значи, че си е свършил работата.

All the Money in the World – вече рядко ходя на кино, но се случи да гледам точно този филм на голям екран. Много силен, много размислящ. не само заради базираната на истински събития история, но и заради челния сблъсък с един свят, който малцина от нас познават или някога ще познават – света на свръхбогатството.

Continue reading Мартенски филмов микс at Acrista Cafe.

Ввремето между раздаването на Златните глобуси и Оскарите винаги е добре уплътнено със силни филми, кръгли маси с режисьори и актьори и изобщо – кино еуфория. Дотук успях да изгледам повечето филми с номинации, някои напълно оправдаха очакванията, други не стигнаха чак дотам. Малко впечатления:

Darkest Hour – започвам с един от фаворитите ми. Че личности като Чърчил не се раждат всеки ден, това е ясно. Че може сто филма да бъдат направени за него и пак да не стигнат – също. През цялото време, докато гледах, се питах, къде ли щяхме да сме сега и как ли щеше да изглежда света, ако Чърчил не беше такъв чешит, с качествата да удържи нечовешкия натиск на поста  и историята.

Continue reading Февруарски филмов микс at Acrista Cafe.

Genius – попаднах на този сериал почти случайно – видях снимка на Антонио Бандерас, който ще бъде Пикасо във втория сезон. Първият описва живота на Айнщайн – интензивен, на моменти мъчителен и напрегнат, драматичен, любопитен, брилянтен, точно като гениалния ум, родил толкова открития и променил науката завинаги. Невероятно добър подбор на актьорите – и младият (Джони Флин), и възрастният (Джефри Ръш) са изключителни. Гледа се на един дъх.

The Comedian – сравнително ниският за филм с Де Ниро рейтинг е подвеждащ: според мен масово хората са очаквали комедия с американски хумор (който не понасям), а всъщност филмът е дълбок и по-скоро драматичен.

Continue reading Декемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Напоследък получавам хубава обратна връзка за филмовите постове на блога – явно хората, които ги очакват с нетърпение се увеличават и това само може да ме радва. Ето какво успях да пресея през последните седмици от тоновете наизлезли филми:

Jessica Jones – много харесах Кристен Ритър още в Breaking Bad. Тук ролята й (въпреки мъжкаранското, тип Не-ми-пука отношение) е точно съчетание на уязвимост и сила, което ми е нужно, за да възприема героинята й като реална, а не като супер герой. Като прибавим леката Марлоу стилистика и липсата на брутално насилие, сериалът си е засмукващ и сигурно догодина ще продължа с 2 сезон.

Continue reading Филми през октомври at Acrista Cafe.

Westworld съзнателно отложих за тази година, за да няма голямо отстояние от втория сезон (2018). когато излезе, чух отзиви, че е добър, колкото Game of Thrones и това е вярно, но по толкова различен начин… „Западен свят“ е гениален, философски, тънко прокарващ чудовищни идеи за хуманността и „човечността“ ни… Но това, което е най-разтърсващо е, че те кара да се замислиш, не сме ли и ние като тези хуманоиди, програмирани да живеем в определен сюжет, „оковани“ от навици, рутина и дежа вю-та, неспособни да надскочим онова изначално ядро, заложено в нас, но пък в непрекъснат стремеж да достигнем центъра на лабиринта…

Empire – дълго време стоеше в watchlist-a ми, докато реша да му дам шанс.

Continue reading Летен филмов микс at Acrista Cafe.

Рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. Впечатлена съм.

Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. Идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение.

The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба.

Continue reading „Black Sails“ and other stuff at Acrista Cafe.

Collateral Beauty – прекрасен, докосващ, драматичен, човешки… който не е преживял драма в живота си, той не знае колко лепкави са пръстите й и как неусетно те повличат към дъното… Докато не намериш сили да се свържеш отново с любов, време и смърт – сложно преплетените нишки, от които е изтъкан живота..

Hidden Figures – за сравнително кратката си история, Щатите имат много от какво да се срамуват… Тази мисъл ми възникна като гледах филма и унизителните на моменти усилия на тези умни и талантливи жени да направят невъзможното, за да реализират себе си. Слава богу, човешкият дух не познава граници и умее да надскача и грозота, и безсмислени правила, и жестока несправедливост..

Continue reading Априлски филмов микс at Acrista Cafe.

Още сме в началото на месеца и въпреки това вече се дипли дълъг списък със силни филми, които не са за пропускане. Но все пак, време е за Оскари..

Lion – много се плаче на този филм и има защо. Това е истинската история на едно малко момче, което нелепо бива разделено от семеството си и след дълго лутане попада в Австралия, където е осиновено. След години откриването на изгубеното семейство се превръща в обсесия, която предизвиква криза, способна да разруши всичко, градено с толкова усилия. Дев Пател много радва напоследък, но Съни, малкото момче актьор тук печели всички адмирации.

Continue reading Февруарски филмов микс at Acrista Cafe.