Elvis – какво великолепие! Мислех си, че в Бохемска рапсодия Рами Малек прави изкъртваща роля като Фреди Меркюри, но превъплъщението на Остин Бътлър издига нещата до съвсем ново ниво.
Всъщност цялата продукция на Баз Лурман очаквано е достоен трибют към огромния талант на необикновеното южняшко момче, пленено от омаята на чернокожите ритми и превърнало се в безсмъртна икона.
Признавам, че не подозирах нищо за бизнес страната на кариерата му. Интересен подход е разказвачът на тази “приказка” да е своеобразният “злодей” в самата нея (брилянтен както винаги Том Ханкс), защото нищо в живота не е черно-бяло, всичко е въпрос на избор и къде те отвежда той…
Филмът е някак разделен на две: първоначалния вихрен възход, грандиозност и екстатично наелектризиране постепенно са погълнати трагично от човешката алчност и неадекватност и очаквано водят до нелепо похабяване, деградиране и жалък край.

Continue reading Септемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Carnival Row – мрачна викторианска обстановка и фентъзи свят, в който хора и феерични същества от различни раси се опитват да съжителстват не особено успешно. Идеите в този сериал са многопластови и доста успешно пресъздадени – от една красива и на пръв поглед невъзможна любовна история, през нетолерантните изблици към различното, до най-тъмните страсти, които събуждат чудовища и сеят смърт.

Love Life – нещо леко за летните дни – този сериал с Ана Кендрик е лесно смилаема романтика (не без своите мъдрости по пътя) и е разтоварващ като чиклит книга на плажа.

Never look away – рядко гледам немско кино, но този тричасов филм, който изгледах на един дъх, ме привлече първо с музиката (на Макс Рихтер) и после с това, че се разказва за художник.

Continue reading Юлски филмов микс at Acrista Cafe.

Има нещо много освежаващо в четенето на young adult книга – някакси те връща към основата на нещата, за да се разбереш (може би) в едни по-късни години… А пък щом е от Патрик Нес, и детска книжка бих прочела. Българското издание отново е произведение на изкуството на Artline Studios, с прекрасните и страховити илюстрации на Jim Kay.
Малко преди да подхвана книгата, установих, че по нея ще има филм и гласът на чудовището е на Лиъм Нийсън. Нямам търпение.

„Историите са диви създания – каза чудовището. – Пуснеш ли ги на свобода, никой не може да каже какъв хаос ще причинят.

Continue reading „Часът на чудовището“ at Acrista Cafe.

Както много други неща в живота, „Жената жерав“ ме намери съвсем неслучайно, убедена съм, като подарък, уютно загърнат в артистичен фрееричен калъф. И уж реших да я чета на плажа, а скочи в скута ми цели два дни преди почивката. Удоволствието започна още щом я взех в ръцете си – в такива моменти се сещам защо все още обожавам да държа книга с хартиени страници – в мен се плъзга неописуемо усещане за нещо хубаво, което предстои да изживея, докато ги разгръщам и попивам… Усмихнаха ме още първите страници, значи правилно бях предвкусила насладата…
Една необичайна нощ, почти като насън, Джордж намира ранен бял жерав в задния си двор и спасява чудното изящно същество от стрелата, с която е простреляно.

Continue reading „Жената жерав“ at Acrista Cafe.