Shadow and Bone – тъкмо си помисля, че с толкова съдържание напоследък, вече няма какво оригинално да бъде създадено и бивам сериозно опровергана.
Сериалът е създаден по книгите на Лий Бардуга, която е сътворила оригинална и завладяваща фентъзи вселена, ситуирана в близки на нас географски ширини и си има всичко: и интересна история, и магия, и гриша с различни “способности”, и Повелителка на Слънцето, и една Гънка, която е еманация на Злото. Музиката също е забележителна, а книгите са издадени и у нас.

Succession – трябва да призная, че едва изгледах двата сезона, въпреки притегателната мощ на сериала, рекламиран като “HBO отговора на “Billions”.

Continue reading Майски филмов микс at Acrista Cafe.

Billions – този сериал наистина трябва се гледа с тефтер и молив, за да си водиш записки. Двама главни герои, които нито можеш да харесаш, нито да намразиш, с неописуемата им флуидност из целия спектър от добро до зло, с гигантомантска амбиция, газене на хора и правила и все пак уязвими и самотни във величието си. А кой не би искал да има до себе си една д-р Уенди Роудс, която да разнищва и анализира с хирургическа точност моментите на кризи и предизвикателства и да те връща нов и готов за битка? Всъщност за мен силата на сериала е точно в непрекъснатия анализ на човешкото поведение и мотивация.

Continue reading Декемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Carnival Row – мрачна викторианска обстановка и фентъзи свят, в който хора и феерични същества от различни раси се опитват да съжителстват не особено успешно. Идеите в този сериал са многопластови и доста успешно пресъздадени – от една красива и на пръв поглед невъзможна любовна история, през нетолерантните изблици към различното, до най-тъмните страсти, които събуждат чудовища и сеят смърт.

Love Life – нещо леко за летните дни – този сериал с Ана Кендрик е лесно смилаема романтика (не без своите мъдрости по пътя) и е разтоварващ като чиклит книга на плажа.

Never look away – рядко гледам немско кино, но този тричасов филм, който изгледах на един дъх, ме привлече първо с музиката (на Макс Рихтер) и после с това, че се разказва за художник.

Continue reading Юлски филмов микс at Acrista Cafe.

The Gentlemen – ох, този Гай Ричи! Няма спирка този човек! Не знам кое е по-впечатляващо: актьорския състав ли, диалога ли, за екшъна е ясно, жаргоните ли, мафиотите ли, кой от кой по-по-най, но все джентълмени (разбир’ш ли). И една хладнокръвна мацка за цвят, ама Мишел Докъри е точно, точно попадение! А за Хю Грант няма да коментирам – ново амплоа, изиграно с убедителността на човек, който от години се бори с папараците в реалния живот.

Onward – час и половина забавление, екшън и магия, ако сте фенове на анимацията, задължително ще се изкефите на приключенията на елфовете Иън и Барли, озвучавани от Том Холанд и Крис Прат.

Continue reading Априлски филмов микс at Acrista Cafe.

Good Omens – о, каква награда за истинските фенове на Нийл Геймън и Тери Пратчет! Великолепно направен, с онова брутално чувство за хумор, с което са пропити произведенията на сър Тери и с точно премерен сарказъм към клишетата по темата – абсолютно удоволствие! За актьорския състав дори няма какво да говорим: пустите британци са толкова подходящи, че не мога да си представя по-успешен избор. Сега вече няма как да не прочета и книгата.

The Art of Racing in the Rain – ако преди години сте се влюбили в „Марли“ като мен, този филм ще ви докосне право в сърцето.

Continue reading Ноемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Gloria Bell – Джулия Мур е великолепна в ролята на Глория – жена в зряла възраст, която се опитва да черпи с пълни шепи от живота, докато търси любовта… За „багажа“, който всеки от нас натрупва с възрастта, за границите и за липсата им и за това как зрялата възраст не значи непременно зряло поведение… И най-вече за това какви избори правиш, от любов към себе си.
Бях се приготвила да гледам чилийската версия на филма от 2014, но режисьорът е решил да създаде американска версия. Браво на него.

The Professor and the Madman – много интересна история за съставителя на Oxford English Dictionary проф.

Continue reading Майски филмов микс at Acrista Cafe.

Killing Eve – този сериал изобщо не беше в списъка за гледане, но периодът е доста оскъден откъм смислени филми и спонтанно реших да му дам шанс. Оказа се свеж, динамичен, на ръба между жестока драма и хумор, първият сезон беше погълнат за два дни. Напълно разбирам Златния глобус на Сандра О, не разбирам само как няма награда за Джоуди Комър, която прави уникална роля. А, да, и не е лесно да изпитваш несвойствено привличане към психопат, чийто тип си… определено преобръща живота. Чакам втория сезон.

Fargo – толкова глупави (и оцеляващи) хора на едно място не бях виждала.

Continue reading Мартенски филмов микс at Acrista Cafe.

Christopher Robin – колко хубаво би било, когато ставаме твърде сериозни в живота, когато забравяме какво е да си дете, да дойдат приятелите от детството и къде с игра, къде с мъдрост, да ти припомнят истински важните неща… Като: „Today is my favorite day“ или „Doing nothing always leads to the best of something“. Стоплящ и усмихващ, и с прекрасна музика.

Mindhunter s.01 – зората на профайлинга във ФБР.. Безкрайното любопитство и мисленето извън „кутията“ винаги води до промени и до израстване. А контактът с най-зловещите примери за психопатия.. води до неочаквани обрати в гледната точка. Чакам втория сезон.

Continue reading Ноемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

The Man in the High Castle – как би изглеждал света, ако WW II беше спечелена от нацистка Германия, разделен между нея и Япония… Създаден по романа на Филип К. Дик, макар и не следващ го буквално, сериалът на моменти е смразяващо кръвта дежа-вю за спомнящите си предишния ни социален ред… Едно от нещата, които ми харесват, е нюансирането в ценностната система и от двете страни – и на господстващите, и на Съпротивата. Докато чакам трети сезон, с удоволствие чета романа.

Loving Pablo – ох, колко му отива на Хавиер Бардем да играе луди грандомански нарко босове! Просто е брилянтен като Пабло Ескобар, размяткващ еднакво противно и голия си тумбак, и манията си за величие.

Continue reading Августовски филмов микс at Acrista Cafe.

The greatest Showman – да си първи в нещо винаги има своята цена, но пък какво удовлетворение е да създаваш! Хю Джакман е Пи Ти Барнъм – създателят на това, което днес наричаме цирк и шоубизнес, и неговото творение е истинска сбъдната мечта. Не съм твърде голям фен на мюзикълите, но този е пищен, красив и човъркащ щекотливи въпроси, и усмихващ, което значи, че си е свършил работата.

All the Money in the World – вече рядко ходя на кино, но се случи да гледам точно този филм на голям екран. Много силен, много размислящ. не само заради базираната на истински събития история, но и заради челния сблъсък с един свят, който малцина от нас познават или някога ще познават – света на свръхбогатството.

Continue reading Мартенски филмов микс at Acrista Cafe.

Genius – попаднах на този сериал почти случайно – видях снимка на Антонио Бандерас, който ще бъде Пикасо във втория сезон. Първият описва живота на Айнщайн – интензивен, на моменти мъчителен и напрегнат, драматичен, любопитен, брилянтен, точно като гениалния ум, родил толкова открития и променил науката завинаги. Невероятно добър подбор на актьорите – и младият (Джони Флин), и възрастният (Джефри Ръш) са изключителни. Гледа се на един дъх.

The Comedian – сравнително ниският за филм с Де Ниро рейтинг е подвеждащ: според мен масово хората са очаквали комедия с американски хумор (който не понасям), а всъщност филмът е дълбок и по-скоро драматичен.

Continue reading Декемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Напоследък получавам хубава обратна връзка за филмовите постове на блога – явно хората, които ги очакват с нетърпение се увеличават и това само може да ме радва. Ето какво успях да пресея през последните седмици от тоновете наизлезли филми:

Jessica Jones – много харесах Кристен Ритър още в Breaking Bad. Тук ролята й (въпреки мъжкаранското, тип Не-ми-пука отношение) е точно съчетание на уязвимост и сила, което ми е нужно, за да възприема героинята й като реална, а не като супер герой. Като прибавим леката Марлоу стилистика и липсата на брутално насилие, сериалът си е засмукващ и сигурно догодина ще продължа с 2 сезон.

Continue reading Филми през октомври at Acrista Cafe.

Westworld съзнателно отложих за тази година, за да няма голямо отстояние от втория сезон (2018). когато излезе, чух отзиви, че е добър, колкото Game of Thrones и това е вярно, но по толкова различен начин… „Западен свят“ е гениален, философски, тънко прокарващ чудовищни идеи за хуманността и „човечността“ ни… Но това, което е най-разтърсващо е, че те кара да се замислиш, не сме ли и ние като тези хуманоиди, програмирани да живеем в определен сюжет, „оковани“ от навици, рутина и дежа вю-та, неспособни да надскочим онова изначално ядро, заложено в нас, но пък в непрекъснат стремеж да достигнем центъра на лабиринта…

Empire – дълго време стоеше в watchlist-a ми, докато реша да му дам шанс.

Continue reading Летен филмов микс at Acrista Cafe.

Рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. Впечатлена съм.

Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. Идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение.

The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба.

Continue reading „Black Sails“ and other stuff at Acrista Cafe.

Започнах да го гледам на шега, но истината е, че се влюбих в този сериал, в героите, пълнокръвни и реални, всеки със собствените си казуси и проблеми… И точно като в самия живот, всяко усилие си струва, когато обичаш, нищо не подлежи на контрол, плановете са, за да разсмиват боговете, а нервните кризи са, за да разбереш кога си стигнал до ръба… Смях се и плаках. И препоръчвам.

Continue reading „This is us“ at Acrista Cafe.

Доста време мина от последния ми купесто-сериален пост, та да опресня пейзажа с още пристрастяващи неща:

Good Behavior – харесах Лети още в първия епизод. И него го харесах, с аржентинския му секси акцент. И двамата ги харесах, че и химията между тях. Толкова ги харесах, че погълнах десетте серии за три дни. Има нещо магическо, когато се идентифицираш по някакъв неопределен начин с героинята, сякаш й влизаш в обувките и разбираш всичко: и усилията, и уязвимостта, и сбъркаността, и невъзможността да се задържиш над водата, и превключването в artistic lying mode, за да оцелееш… Тя е красива, но не перфектна, по-скоро земно ефектна.

Continue reading „Good Behavior“ и други обсесии at Acrista Cafe.

Напоследък често ми се случва да чуя от приятели: сподели някой хубав филм за гледане и все по-често споделям не игрални филми, сериали. Та, докато си почивах тези дни под плътната сянка на ореха на вилата и току приключила втория сезон на Ханибал, реших, че е крайно време да направя един пост за тази все по-обсебваща мания.

Outlander – сериалът следва плътно книгата на Диана Габалдон и е един от любимите ми. Един – единствен фентъзи момент заплита сложна любовна история, на фона на смутни времена в планинска Шотландия през 1743 г. кастът е изключително добре подбран, особено Катрина Балфе, която изпълнява ролята на Клеър.

Continue reading „Outlander“ и други обсесии at Acrista Cafe.

Никога не съм била от типа „сериали-маниак“, обаче напоследък започвам да се опровергавам и списъкът с маниащините нараства заплашително, може би заради по-големите бюджети на продукциите, което се отразява на качеството им. Дотук в списъка се мъдрят Castle, Game of Thrones, Lie to me, House of Cards и Sherlock. Elementary обаче ми влезе под кожата, като се плъзна тънко и обсебващо, точно като наркотик. Дори не знам защо точно той. Може би добрата стара история за Холмс е разказана съвременно и нестандартно. Може би е това, че Уотсън е жена (и то самата Луси Лу). Може би е от силния диалог (на моменти монолог в стил дедуктивен Шерлок), но всъщност си мисля, че главната причина е играта на Джони Лий Милър, който просто се е слял докрай с героя си.

Continue reading „Елементарно, Уотсън“ at Acrista Cafe.