Боже, каква прелест! Влюбих се в тази изключителна жена още, когато я гледах в „Жизел“, а след „Аморе“ вече ми се струва, че тя е не просто човешко същество, а флуид в лилава рокля, който омагьосва с неземна грация и изящност..

От трите етюда, „моят“ беше „Преди дъжда“ – семпъл, с абстрактна идея, минималистична сценография, прекрасна хореография, докосваща  музика.

Истинска привилегия е да гледаш прима балерината на Болшой театър в съвременен балет, това е абсолютно разчупване на стереотипа, че тя непременно трябва да е лице на класическия балет – „Лебедово езеро“, „Жизел“, „Спящата красавица“, тя със сигурност е неотразима във всички тях, но в „Аморе“ (може би и заради петия ред) аз лично я усетих истинска, някак реална и мистична едновременно.

Continue reading На балет: „Amore“ at Acrista Cafe.