Billions – този сериал наистина трябва се гледа с тефтер и молив, за да си водиш записки. Двама главни герои, които нито можеш да харесаш, нито да намразиш, с неописуемата им флуидност из целия спектър от добро до зло, с гигантомантска амбиция, газене на хора и правила и все пак уязвими и самотни във величието си. А кой не би искал да има до себе си една д-р Уенди Роудс, която да разнищва и анализира с хирургическа точност моментите на кризи и предизвикателства и да те връща нов и готов за битка? Всъщност за мен силата на сериала е точно в непрекъснатия анализ на човешкото поведение и мотивация.

Continue reading Декемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Good Omens – о, каква награда за истинските фенове на Нийл Геймън и Тери Пратчет! Великолепно направен, с онова брутално чувство за хумор, с което са пропити произведенията на сър Тери и с точно премерен сарказъм към клишетата по темата – абсолютно удоволствие! За актьорския състав дори няма какво да говорим: пустите британци са толкова подходящи, че не мога да си представя по-успешен избор. Сега вече няма как да не прочета и книгата.

The Art of Racing in the Rain – ако преди години сте се влюбили в „Марли“ като мен, този филм ще ви докосне право в сърцето.

Continue reading Ноемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

The Christmas Chronicles – предвид сезона, просто нямаше как да не сложа Санта начело – не само съм фен на Кърт Ръсъл от времената на Escape from New York и Tango and Cash, ами неговата версия на дядо Коледа е супер свежарска, пък ако му видите елените и шейната, пак ще си помислите преди да твърдите, че „той всъщност не съществува“.
А пък накрая каква готина изненада има… 😉

Ето какво друго се надипли напоследък:

За романтичните натури:

The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society – зад това усукано заглавие се крие стопляща история за приключение и любов от следвоенно време и колкото и предсказуема да е, добрият каст винаги помага.

Continue reading Декемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Просто обожавам, когато сериозни теми са брилянтно разработени с лековат тон!
Всичко започва като забавление, преминава през очарователното влюбване, за да стигне до… неминуемото разместване на пластове. а дали ще има щастлив край? Хм, вижте сами 🙂
Прекрасно силно присъствие на Роси де Палма, а Тони Колет е изключителна еснафско-арогантна френска „Madame“.

Continue reading „Madame“ at Acrista Cafe.

Каква прелестна и усмихваща история…

Continue reading „The only living Boy in New York“ at Acrista Cafe.

Красив, old-school, романтичен до безобразност.
За мечтите и смелчаците, които самоотвержено ги следват, no matter what.
За всички, които обичат. И са готови да платят цената.
Welcome to La La Land.

Continue reading „La La Land“ at Acrista Cafe.

Красив. романтичен. черно-бял. прекрасно докосващ.
който е оставил в миналото си нещо недовършено, ще го усети и съпреживее.

Continue reading „Blue Jay“ at Acrista Cafe.

Напоследък всички въздишат по романтиката на „Me before you„, но на мен „Легендата за Тарзан“ някак по ми легна на сърцето. Батални сцени из джунглата, класически злодей и също тъй класически секси герой, страстна любов, битка за справедлива кауза, щипка чувство за хумор и накрая – Better love на Hozier. Все правилни съставки, поне за моя тип романс.

Continue reading „The Legend of Tarzan“ at Acrista Cafe.

Харесах си Исабел Алиенде преди много години, когато излезе филма „Къщата на духовете“ и бях толкова впечатлена, че потърсих книгата й и още тогава бях запленена от характерното й тънко чувство за хумор, с което умее да пресъздава драмата. Не мога да определя книгите й като литературни шедьоври, но увлекателните нишки на разказите й, с които неусетно те въвлича в историята, са като приказките на Шехерезада – потъваш в тях и не можеш да спреш да ги поглъщаш до самия им край. Така беше със „Сборът на дните“, със закачливата кулинарно-еротична „Афродита“, с „Паула“, в която тя споделя трагедията от загубата на дъщеря си, така бе и сега, с „Японският любовник“:

„С Ичимей тя беше открила тънкостите на любовта и насладата, от необузданата и задъхана страст до свещените мигове, в които чувството ги извисяваше и двамата застиваха неподвижни на леглото един срещу друг и се гледаха дълго, благодарни за късмета си, смирени, защото бяха докоснали най-дълбокото в душите си, пречистени, защото се бяха освободили от всякакъв фалш, и лежаха прегърнати, напълно уязвими, в такъв екстаз, че вече не можеха да направят разлика между наслада и тъга, между възторг от живота и сладкото изкушение да умрат още там, за да не се разделят никога.“

„Знаеш ли кое помага най-много в беда, Ирина?

Continue reading „Японският любовник“ at Acrista Cafe.

Няма как да не приветствам излизането на Крис Евънс от всеизвестното амплоа на комикс герой и то с романтичен, приглушен, почти театрален проект, чийто декор е самият Ню Йорк. Филмът е режисьорски дебют за актьора и проследява една от онези „случайни“ срещи, които имат силата да променят ако не целия ти живот, то поне отношението ти към важни неща в него. Повечето от нас са имали подобни преживявания (макар и не в Ню Йорк), затова и идентифицирането с героите е някак леко и естествено.

Continue reading „Before we go“ at Acrista Cafe.

Французите няма да харесат този филм. Но пък кой го е грижа дали действието се придържа към историческите факти или е художествена измислица, щом е забавна и докосваща история.. Наистина е малко странно да се гмурнеш във френския двор от 17 век с цялата му церемониалност, интриги и помпозност и да чуваш … английска реч, но съм сигурна, че за Алън Рикман (мой любимец сред гаднярите още от времето на Умирай трудно) е било невероятно забавление не само да режисира филма, но и да пресъздаде един колоритен и вслушващ се в мъдри съвети Луи XIV…
Какво още ме спечели: всеки кадър във филма е картина, главната героиня е независима, откровена и авангардна дама, която работи страстно и отдадено за себе си (нещо абсолютно немислимо за онези времена) и с това внася свежест в претенциозния дворцов пейзаж.

Continue reading „A little chaos“ at Acrista Cafe.

Дали, защото отдавна имам сантимент към таланта на Жулиет Бинош и Клайв Оуен, или пък заради темата words vs. pictures, но филмът, макар и далеч от шедьовър, ме докосна и ме забавлява, разсмя ме, разплака ме, и остави приятно чувство на доволство в неделния следобед. А сцените, в които тя рисува отчаяно в огромното си ателие, омазана в бои, търсеща ентусиазма в собствените си творения… И неговото обаяние и безкрайни цитати, заразителната любов към езика и литературата.. (напомни ми на Dead Poets’ Society..) Неописуемо удоволствие…

“I am a small poem on a
page with room for another.

Continue reading „Words and pictures“ at Acrista Cafe.

Безкрайно хубаво е, че филмовата ми година започна с филм като About Time. Британски, блестящ, разсмиващ, разплакващ, дълбок. Романс в най-добрата си форма! Всъщност като се замисля за този жанр, май единствено невероятното чувство за хумор на британците е способно умело да избегне сладникавостта и да придаде особения солено-горчив привкус на една нетипична типична любовна история. His Magesty the Extraordinary Ordinary Life. Гледайте.

„How long will I love you?
As long as stars are above you
And longer, if I can.
How long will I need you?
As long as the seasons need to
Follow their plan.

Continue reading „About Time“ at Acrista Cafe.

“Всеки е част от някаква верига и е хванал някого за ръка, така че се образува затворен кръг. Каквото и да дадеш на човека до теб, то рано или късно ще се върне при теб.” из “Приказка без край”

Сетих се за този цитат след като вчера гледах “Облакът Атлас”. Идеята не е нова за мен, различен е начинът, по който е представена. няколко наситени истории, преплетени в различни животи, те приковават от първите кадри до края и буквално те оставят без дъх. На няколко пъти си казах, че филмът трябва да се гледа втори път, а днес се сдобих и с книгата, която ще бъде изгълтана по Коледа.

Continue reading „Cloud Atlas“ at Acrista Cafe.

Не знам какво им става на пичовете в холивуд напоследък, но като че ли усещам едно обезпокоително задъхване за изразни средства – или всичко се прави 3D, та ако може да ти нахлуят директно и буквално в мозъка и под лъжичката, или пък идеите са странно и летаргично представени, дето се вика – в медитация ли, в хипноза ли да ги гледаш… Някак си преди години не ми се налагаше да чета дълги обяснителни ревюта след като гледам някой филм, за да разбера „какво аджеба е искал да каже авторът“.. в рамките на една седмица това ми се случва с два филма (The Tree of Life на Терънс Малик и Меланхолия на Ларс фон Трир).

Continue reading „One day“ at Acrista Cafe.

Това е от Онези филми… които… ами просто го гледайте.

Continue reading „Crazy.Stupid.Love“ at Acrista Cafe.

Дори, когато човек е най-самотен, отчаян и загубил важните за него неща в живота, има стрък надежда, която прозира в широката усмивка на някой непознат.
Споделям тази пролетно-оптимистична история, за която Лондон се оказва прекрасен романтичен фон, Дъстин Хофман играе себе си, а Ема Томпсън е истинска очарователна „мома англичанка“. enjoy! :o)

Откъс >>

Continue reading „Last chance Harvey“ at Acrista Cafe.

На тези от вас, които
а) някога са се влюбвали в „неподходящия“ човек,
б) знаят какво е „разместване на пластовете“,
в) не ги е страх от драми или от романтика
препоръчвам този филм.

И на всички, за които only the sky is the limit.

Continue reading „Keith“ at Acrista Cafe.

Ех колко е хубаво да знам, че добрата стара романтика не е изчезнала все още, колкото и да се старае днешният свят.. Australia на Баз Лурман ме усмихна и още как! Гледала съм Никол Кидман в какви ли не роли, но тази й приляга брилянтно: надъхана чепата аристократка, чиито изискани маниери са комично недодялани в астралийския пущиняк, която еднакво добре пие в мъжки бар и върти камшика, прекосявайки пустинята с 15 хиляди глави добитък, пее безобразно фалшиво, влюбва се до полуда на края на света и открива какво е да обичаш едно магическо дете.

Приказна, приказна история >>

За големи непораснали деца.

Continue reading „Australia“ at Acrista Cafe.

В пъти по-добър от римейка The Lake House.
Красив. Изящен. Мъничко тъжен. И затова вълнуващ.

Continue reading Разминаване като докосване at Acrista Cafe.

Явно сезонът ще бъде силен. Още един изключителен филм.
По романа на Ian McEwan.

Continue reading „Atonement“ at Acrista Cafe.

Въздухът ухае на липи, а небето не спира да рони следобедни сълзи. ако някой ми беше казал, че работата в майкрософт ще провокира творческото ми вдъхновение, съвсем сигурно щях да му се изсмея, но ето че довършвам петата си картина за последните две седмици, а други 3 чакат на скици. Същото се отнася и за 4 те започнати книги, разхвърляни безпорядъчно край леглото, сред които любовните приказки на Хесе и How to survive and prosper as an artist, въпреки че дори не стигнах до Панаира на книгата. В този ред на мисли един особен филм докосна сърцето ми тези дни – Miss Potter – сигурно, защото е вярно, че те докосват нещата, в които съзираш себе си.

Continue reading Юнски микс at Acrista Cafe.