Тежък за гледане, но при всички случаи a must. За пристрастяването като една всепоглъщаща и унищожителна черна дупка, за борбата, която е непосилна, грозна и нечовешка, за срама, гнева и отчаянието, за границите, търпението и безкрайно разтегливата материя, наречена обич..
И изобщо, за целия ад на зависимостта…
Толкова се радвам, че Стив Карел не застина в клишето на комичните роли, а разгръща таланта си в драмата. А за Тимъти Шаламе какво мога да кажа, освен – толкова е даровито това момче и толкова смислено и зряло звучи по интервютата, че нямам търпение да видя следващите му проекти.

По истинската история и книгите на Дейвид и Ник Шеф.

Continue reading „Beautiful Boy“ at Acrista Cafe.

Напоследък съм силно впечатлена от историите, които изключителни и любими за мен актьори решават да разкажат, само че в ролята на режисьори. Ръсъл Кроу е пресътворил една според мен малко известна на широката публика историческа случка (битката при Галиполи) в истински епично приключение, в което има и любов, и драма, и смърт, и различни гледни точки към събитията на няколко абсолютно различни култури. Не знам дали е успял да бъде „безмилостен“ (по неговите думи), но проектът му се е получил много силен.

Документалният филм за създаването на „The Water Diviner“:

Continue reading „The Water Diviner“ at Acrista Cafe.