Великолепие.

За мен това е думата, която описва точно прекрасния нов балетен спектакъл на Лео Муич.

“Великият Гетсби” носи духа на завладяващите мюзикъли “Ах, този джаз” и “Чикаго”, само че атмосферата на времето е предадена не с пеене, а с движение, синхрон, заряд и артистизъм.

Харесах всичко – от разкошните костюми, през минималистичната сценография (брилянтната “покривка”, спусната като маса, “брокатът”, разпилян на сцената, който продължи да блести и да лети; фаровете на “автомобилите”), невероятната енергия на музиката (която да, щеше да е още по-въздействаща, ако беше на живо) и най-вече великолепните изпълнения на грациозните и чувствени Марта Петкова и Памела Пандова, безкрайно талантливите мъжки солисти и изключително наелектризиращите балетисти от кордeбалета.

Continue reading На балет: “Великият Гетсби” at Acrista Cafe.

Не знам дали красотата ще спаси света, но мен със сигурност ме спасява.

Не можех да си пожелая по-прекрасен подарък за Коледа от балета “Ана Каренина” (постановка на Лео Муич, с участието на балета на Пловдивската опера, Марта Петкова и Никола Хаджитанев).

За мен балетът открай време е свещено тайнство, изпитвам дълбок респект към толкова изискващо, но и така възнаграждаващо изкуство. Винаги донякъде ми е напомняло на айсберг, от който ние, зрителите, виждаме само върха в цялата му прелест, а отдолу, под повърхността, се крият огромно количество труд, и усилия, и стремеж към съвършенство.

Този спектакъл ме остави възхитена  – и музиката, и минималистичните декори, и костюмите, и усещането за съвременност на танца, въпреки класическото произведение в основата.

Continue reading На балет: „Ана Каренина“ at Acrista Cafe.

„Как могат да се дават вечни обещания в един преходен свят – възкликва философът Дидро, който е главният герой в пиесата на Ерик-Еманюел Шмит. Ако продължим в този дух, можем да попитаме какво въобще си струва да се прави, при положение че всичко е така нетрайно. Столетия наред човек се опитва да намери стабилна, непроменлива основа, върху която да гради живота си, постоянен център, в чиято орбита да установи неговия смисъл. Това усилие обаче често прераства в обикновен фанатизъм и нищо повече. Но спасение ли е фанатизмът? И ако не е, какво друго ни остава? Да се отдадем на униние и мъка?

Continue reading „Развратникът“ at Acrista Cafe.

Когато бях малка, вкъщи имаше една дебела Книга за операта. От четене и разгръщане беше станала на нищо, но пък бях понаучила повечето либрета наизуст (сигурно оттогава е тази моя любов към драмата)… Вкъщи се слушаше опера – дядо ми, майка ми, вуйчо ми. Водеха ме на постановки като дете, после ходех често като студентка. И сега, понякога си пускам избрани арии и сядам на пода в ателието, и като погледна оттам през прозореца виждам само небе… За операта трябва нагласа – поне аз не мога да я слушам току така…
Та днес празнувах необичайно – с „Тристан и Изолда“ в Операта :о)
Признавам, че ми беше много любопитно.

Continue reading „Тристан и Изолда“ at Acrista Cafe.

Ще започна отзад напред: малко бяха аплодисментите! На мен ми се искаше ръкопляскането и виковете браво на продължат, докато ме заболят ръцете!
Отдавна не бях си причинявала театрална смехотерапия, но „Веселите уиндзорки“ напълно оправда и заглавие и очаквания. Пиесата е сравнително малко играно у нас Шекспирово произведение, чието действие се развива бурно и динамично в благопристойната английска атмосфера на лятната кралска резиденция Уиндзор. детайли няма смисъл да разказвам, само ще споделя, че си струва поне няколко пъти да се попие тази взривоопасна комична енергия. И макар че целия екип се справи много добре, за мен блестящо и нечовешко изпълнение направи Иван Бърнев, който буквално се обърна с хастара навън и избухна в най-зашеметяващия „телесен“ монолог (не знам как по друг начин да опиша това, което се случваше на сцената), който съм гледала досега.

Continue reading „Веселите уиндзорки“ at Acrista Cafe.