Още като видях книгата, бях привлечена от хубаво оформеното издание с дебели корици и същевременно леко издразнена от анотацията със „скандалните разкрития“ от живота на Коелю, този евтин трик за продажби. Трябва да призная, текстът от близо 400 страници се поглъща леко, на две-три вечери, посветени на четене. впечатлението, което оставя е.. Хм, противоречиво за мен. От една страна още преди да стигна до края, си спомних една любима мисъл от „Мостовете на Медисън“, че магията трябва да си остане непокътната, да не се разнищва до съставните си части, защото така губи силата си. Точно така се почувствах, преброждайки личната история на едва ли не най-известния писател днес, която включва какво ли не: бурни хипи младини, де що има наркотици, насилствен престой в психо заведение, отвличане от военния режим, безброй партньорки и лутане, мистицизъм, вампиризъм, и накрая – бленуваното намиране на истинското призвание.

Continue reading „Магът“ at Acrista Cafe.