Има нещо много освежаващо в четенето на young adult книга – някакси те връща към основата на нещата, за да се разбереш (може би) в едни по-късни години… А пък щом е от Патрик Нес, и детска книжка бих прочела. Българското издание отново е произведение на изкуството на Artline Studios, с прекрасните и страховити илюстрации на Jim Kay.
Малко преди да подхвана книгата, установих, че по нея ще има филм и гласът на чудовището е на Лиъм Нийсън. Нямам търпение.

„Историите са диви създания – каза чудовището. – Пуснеш ли ги на свобода, никой не може да каже какъв хаос ще причинят.

Continue reading „Часът на чудовището“ at Acrista Cafe.

Ех, този Патрик Нес… След „Жената жерав“, втора негова книга бива погълната скорострелно. Не мога да определя точен жанр, но докато четях през цялото време „виждах“ филма, който сигурно ще заснемат по книгата… А идеята… е просто безценна.

„Никога ли не сте чувствали, че освен този живот трябва да има още нещо, нещо повече? Че то е някъде там, някъде отвъд, на косъм вън от вашия досег, точно там, където не можете да го достигнете…“

Continue reading „Освен този живот“ at Acrista Cafe.

Както много други неща в живота, „Жената жерав“ ме намери съвсем неслучайно, убедена съм, като подарък, уютно загърнат в артистичен фрееричен калъф. И уж реших да я чета на плажа, а скочи в скута ми цели два дни преди почивката. Удоволствието започна още щом я взех в ръцете си – в такива моменти се сещам защо все още обожавам да държа книга с хартиени страници – в мен се плъзга неописуемо усещане за нещо хубаво, което предстои да изживея, докато ги разгръщам и попивам… Усмихнаха ме още първите страници, значи правилно бях предвкусила насладата…
Една необичайна нощ, почти като насън, Джордж намира ранен бял жерав в задния си двор и спасява чудното изящно същество от стрелата, с която е простреляно.

Continue reading „Жената жерав“ at Acrista Cafe.