Марла Багета, художник

“Manifesting drive and direction to me is the most important and hardest part of being an artist. This means waking up every day with an active mind and positive attitude to put yourself as fully as possible into the work. Believe me, I’m not always good at this, but the good days outweigh the tough ones.This in spite of the sometimes chaotic pace and volumes of distraction that our lives and culture throw at us. Being and artist, even as a vocation isn’t easy, but then again most things worth doing aren’t easy.”
Marla Baggetta, artist

Continue reading Цитат на деня at Acrista Cafe.

photo by Jacky Naegelen

Денят започна вдъхновяващо! Семпъл и симпатичен сайт на френска марка пастели ме потопи в магията на ръчното производство. Работилничката съществува от 1720 година, а марката Henri Roche носи името на човека, който, общувайки с артистичното съсловие в лицето на Legros, Whistler, Degas, Chеret и много други художници, създава уникална серия пастели, които в началото на миналия век са наброявали 1650 цвята! Препоръчвам видео материала, който показва процеса на направата на пастелните стикове и пресъздава атмосферата по невероятен начин. Заслужава си да се видят и колекциите от фотографии, направени в La Maison Du Pastel от Jacky Naegelen и Wilfried Louvet.

Continue reading La Maison Du Pastel (Къщата на пастела) at Acrista Cafe.

За онези, които смятат, че картините с пастел трябва да са в по-нисък ценови клас от маслото например: това са произведенията на Margaret Dyer >>

Горната картина – Bikes in Snow – струва 5000$, а The Bath – 2700$.
В такива моменти ми се дощява да съм на американския пазар, пък нека е криза.

дамата споделя, че след като 20 години е рисувала с пастели, изведнъж е започнала с масло. е, моите „пастелни“ години са наполовина, но скоро смятам да удовлетворя бясното желание да грабна четките..

Continue reading Margaret Dyer at Acrista Cafe.

Знам, че отдавна трябваше да попиша за пастела като материал – може би още, когато уеб сайта ми започна съществуването си преди 6 години. Сегашната публикация е провокирана от твърденията на доста галерии у нас, а и в Европа (в Щатите пазарът е съвсем различен), че пастелът като средство за рисуване не е особено популярен и съответно е рядко търсен от клиентите. моят опит от последните години пък показва точно обратното. Парадоксалното е, че продавам картини със сух пастел, като в много от случаите клиентите дори не питат какъв материал е това. Тях ги интересува по-скоро от емоцията и цветовете, отколкото средството, с което са постигнати.

Continue reading Пастелно at Acrista Cafe.