От трите музея в испанската столица, включени в Paseo del arte – Prado, Thyssen-Bornemisza и Reina Sofia, последният беше най-малко желан, а лицето ми на заглавната снимка красноречиво говори за отношението ми към някои произведения на модерното изкуство (зад мен) :))

И все пак, тук е може би най-известната картина на Пикасо – „Герника“ , и това само по себе си е достатъчно добра причина за посещение на музея.

Сградата на музея е бивша болница, чийто вътрешен двор е прекрасна градина – оазис сред гмежта на Мадрид.

Основната цел на посещението ми беше „Герника“ на Пикасо, затова се насочихме директно към нейната зала.

Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Reina Sofia at Acrista Cafe.

Напоследък търся (и намирам) вдъхновение в творци и проекти, (леко) встрани от моята професионална област, които ме отвяват като въображение, смелост и мащаби отвъд границите на възприятията.

Този документален филм не е нов, но е едно от последните ми открития, които ме оставиха заредена и ентусиазирана. Филмът проследява успешното осъществяване на проекта Sky Ladder на китайския артист Cai Guo-Qiang, претърпял три неуспешни опита на три различни локации и отнел “само” двадесет години.
Преди време публикувах статия за една поредица за модерно изкуство и Cai участва в нея с изумителните си арт проекти с барут, които са не по-малко впечатляващи от „картините“ с цветен прах и фойерверки.

Continue reading Да рисуваш в небето: Cai Guo-Qiang at Acrista Cafe.

В моите представи изкуството винаги се дели да два основни вида: онова, което е естетически издържано, емоционално наситено и чистосърдечно потребявано от голяма група ценители и онзи другият арт, който има претенция за величие и струва милиони, защото някой (съвсем сигурно, експерт) е подшушнал на едни хора с пари, че това е изкуство и че в него си струва да се инвестира. Аз лично нямам проблем с това, кой какво нарича изкуство и за колко успява да го продаде (всичко, което е някакъв вид себеизраз, е, явно в това число крави във формалдехид, черепи с диаманти, смачкани кенчета от кока-кола, керамични семки с числеността на китайския народ, че дори екскременти в консерва), аз имам проблем единствено, когато претенцията за величие отрича стойността на онзи първи тип изкуство, само защото не е елитарно, а се харесва и потребява от по-масова публика.

Continue reading „33 Artists in 3 Acts“ at Acrista Cafe.