“Шогун” е от онези книги, които са близки на сърцето ми и към които се връщам през големи периоди от време с еднакво удоволствие. За пръв път попаднах в света на Анджин-сан още като дете и бях запленена от стотиците страници със ситен шрифт. После помня, че филмът по романа с Ричард Чембърлейн и Тоширо Мифуне беше истинско събитие за 80-тте години, което ни пренесе в екзотичната история и порядки на средновековна Япония.

Отскоро има съвременен прочит на книгата – новите мини серии по Дисни +. Добре направени, увличат, държат и вълнуват, без излишната бруталност, която напоследък съпътства всички продукции.

Continue reading „Шогун“ at Acrista Cafe.

Изкуството се ражда винаги трудно, а на артиста винаги му е писано да се бори с: вътрешна неувереност, с житейски обстоятелства, с прекомерни амбиции, в едни предишни времена – с безумните изисквания на патроните си, а в днешните – и с безкрайните разсейващи фактори на битовизма…

Разкриването на чисто човешкото лице на Леонардо е целта на тези мини серии. Не геният, не великият ум, не изобретенията, които надживяват или картините, с които остава в историята са идеята. Пътят, съмненията, болката, самотата, изконното желание да изследваш, да се потопиш в материята, да вникнеш в детайлите, да създадеш…

Толкова добре резонира в мен чистото и единствено желание с всяка своя клетка да твориш, а житейските обстоятелства да те подмятат в точно противоположната посока, поставяйки на изпитание и търпение и смисъл, и какво намираш за важно и съществено…

Леонардо е толкова много повече от до болка клишираната Мона Лиза, от рисунките на инженерни проекти, от еквивалента на гения – това е брилянтно представената в сериала идея и съм благодарна за надникването под повърхността, и за поредната перла в моята колекция от филми за художници.

Continue reading „Leonardo“ at Acrista Cafe.

King Richard – великолепна, разкошна игра на Уил Смит като бащата на феноменалните Винъс и Серена Уилямс. Да имаш визия за децата ти, че ще са велики още преди да са се родили, граничи сериозно с маниакално разстройство. Но предвижданията на Ричард Уилямс се сбъдват по един бавен, устойчив и фрустриращо търпелив начин в противовес на сляпата амбиция на много родители, които осакатяват децата си, тикайки ги към върха, преди да са готови психически за това, което ги очаква там. Мисля, че ще има Оскари, освен десетките други награди.

Spencer – всички сме наясно с историята, всички знаем (донякъде) какво е било.

Continue reading Януарски филмов микс at Acrista Cafe.

Billions – този сериал наистина трябва се гледа с тефтер и молив, за да си водиш записки. Двама главни герои, които нито можеш да харесаш, нито да намразиш, с неописуемата им флуидност из целия спектър от добро до зло, с гигантомантска амбиция, газене на хора и правила и все пак уязвими и самотни във величието си. А кой не би искал да има до себе си една д-р Уенди Роудс, която да разнищва и анализира с хирургическа точност моментите на кризи и предизвикателства и да те връща нов и готов за битка? Всъщност за мен силата на сериала е точно в непрекъснатия анализ на човешкото поведение и мотивация.

Continue reading Декемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Good Omens – о, каква награда за истинските фенове на Нийл Геймън и Тери Пратчет! Великолепно направен, с онова брутално чувство за хумор, с което са пропити произведенията на сър Тери и с точно премерен сарказъм към клишетата по темата – абсолютно удоволствие! За актьорския състав дори няма какво да говорим: пустите британци са толкова подходящи, че не мога да си представя по-успешен избор. Сега вече няма как да не прочета и книгата.

The Art of Racing in the Rain – ако преди години сте се влюбили в „Марли“ като мен, този филм ще ви докосне право в сърцето.

Continue reading Ноемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Gloria Bell – Джулия Мур е великолепна в ролята на Глория – жена в зряла възраст, която се опитва да черпи с пълни шепи от живота, докато търси любовта… За „багажа“, който всеки от нас натрупва с възрастта, за границите и за липсата им и за това как зрялата възраст не значи непременно зряло поведение… И най-вече за това какви избори правиш, от любов към себе си.
Бях се приготвила да гледам чилийската версия на филма от 2014, но режисьорът е решил да създаде американска версия. Браво на него.

The Professor and the Madman – много интересна история за съставителя на Oxford English Dictionary проф.

Continue reading Майски филмов микс at Acrista Cafe.

Знаех, че вторият сезон на Genius ще е и вдъхновение, и размисляне, и безкрайно нужен контекст, все едно отдавна си захванал да сглобяваш пъзел от нечий живот, но са ти липсвали парчета и причини.
Няколко неща останаха да резонират в мен след десетте серии за този необикновен, своенравен, напорист новатор, който някои биха нарекли и ръб, и женкар, и егоист и сигурно биха били прави според гледната точка:

– целеустременността и категоричния отказ да прави компромиси
– ожесточеното желание да надскочи колега, от когото е бил респектиран (Матис) и с това да надскочи самия себе си
– трескавото търсене на новото, различното, радикалното
– употребяването на жените като източник на любовна енергия, загадка, вдъхновение, които непрестанно да го държат „гладен“ за живот
– категоричното отхвърляне на каквито и да било правила
– поставянето на изкуството пред и над всичко (което е условие за величие, стига да си готов да платиш цената)

Continue reading „Геният: Пикасо“ at Acrista Cafe.

Sharp Objects – доскоро си мислех, че само засмуканите от турските сериали се вживяват дотолкова, че да си говорят с екрана, но към края на Отворени рани и аз скърцах със зъби и исках да раздавам правосъдие 🙂
Действието тече протяжно, с ескалиращо напрежение и вледеняващи кръвта разкрития…
Не знам дали докато са снимали Ейми Адамс не й се приискало наистина да си среже вените, толкова достоверен образ изгражда, а Патриша Кларксън е смразяващо величествена в патологията на героинята си. Много мрачен, но великолепен и разтърсващ.

The last Post – всеки конфликт има две страни на монетата и нещата никога не са еднозначни.

Continue reading Октомврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Ддва филма, които не може да са по-различни по тема и позиция във времето. И все пак някак ми се стори естествено да ги сложа на едно място.

Съвременната приказка на Моли Блум е режисьорски дебют на сценаристa Арън Соркин. Базиран е на истинската история на тази интересна жена, която прави необичаен житейски избор (предвид интелекта си, с който може да успее в почти всяка област в живота) и предпочита шеметния успех там, където мъжете да наложили ексклузивитет. Разбира се, това си има цена. Диагнозата: пристрастяване към власт над могъщи мъже. Джесика Частейн е великолепна Моли Блум, сценарият е много добър, диалогът е стегнат и динамичен и въпреки че историята е като по учебник за психология, филмът беше удоволствие.

Continue reading Molly and the little women at Acrista Cafe.

Genius – попаднах на този сериал почти случайно – видях снимка на Антонио Бандерас, който ще бъде Пикасо във втория сезон. Първият описва живота на Айнщайн – интензивен, на моменти мъчителен и напрегнат, драматичен, любопитен, брилянтен, точно като гениалния ум, родил толкова открития и променил науката завинаги. Невероятно добър подбор на актьорите – и младият (Джони Флин), и възрастният (Джефри Ръш) са изключителни. Гледа се на един дъх.

The Comedian – сравнително ниският за филм с Де Ниро рейтинг е подвеждащ: според мен масово хората са очаквали комедия с американски хумор (който не понасям), а всъщност филмът е дълбок и по-скоро драматичен.

Continue reading Декемврийски филмов микс at Acrista Cafe.

Напоследък получавам хубава обратна връзка за филмовите постове на блога – явно хората, които ги очакват с нетърпение се увеличават и това само може да ме радва. Ето какво успях да пресея през последните седмици от тоновете наизлезли филми:

Jessica Jones – много харесах Кристен Ритър още в Breaking Bad. Тук ролята й (въпреки мъжкаранското, тип Не-ми-пука отношение) е точно съчетание на уязвимост и сила, което ми е нужно, за да възприема героинята й като реална, а не като супер герой. Като прибавим леката Марлоу стилистика и липсата на брутално насилие, сериалът си е засмукващ и сигурно догодина ще продължа с 2 сезон.

Continue reading Филми през октомври at Acrista Cafe.

Westworld съзнателно отложих за тази година, за да няма голямо отстояние от втория сезон (2018). когато излезе, чух отзиви, че е добър, колкото Game of Thrones и това е вярно, но по толкова различен начин… „Западен свят“ е гениален, философски, тънко прокарващ чудовищни идеи за хуманността и „човечността“ ни… Но това, което е най-разтърсващо е, че те кара да се замислиш, не сме ли и ние като тези хуманоиди, програмирани да живеем в определен сюжет, „оковани“ от навици, рутина и дежа вю-та, неспособни да надскочим онова изначално ядро, заложено в нас, но пък в непрекъснат стремеж да достигнем центъра на лабиринта…

Empire – дълго време стоеше в watchlist-a ми, докато реша да му дам шанс.

Continue reading Летен филмов микс at Acrista Cafe.

Рядко се случва четвъртият сезон да е по-силен от първите три (изключвам феномена Game of Thrones, разбира се), но Black Sails започна като пиратски екшън и постепенно се превърна в дълбока драма с герои, разкъсвани от вътрешни конфликти, раздвоени, вземащи нечовешки трудни решения, търсещи смисъл и с обрати, които те държат закован за екрана до последно. Впечатлена съм.

Logan – мрачен, кървав и доста безнадежден, но драмата някак му отива. Идеята си я знаем, но тук малката Dafne разбива всички с помитащо изпълнение.

The Queen of Katwe – истинската история на едно момиче от гетото, което има специална дарба.

Continue reading „Black Sails“ and other stuff at Acrista Cafe.

Започнах да го гледам на шега, но истината е, че се влюбих в този сериал, в героите, пълнокръвни и реални, всеки със собствените си казуси и проблеми… И точно като в самия живот, всяко усилие си струва, когато обичаш, нищо не подлежи на контрол, плановете са, за да разсмиват боговете, а нервните кризи са, за да разбереш кога си стигнал до ръба… Смях се и плаках. И препоръчвам.

Continue reading „This is us“ at Acrista Cafe.

Десет дни на село пред камината и то в компанията на „Марко Поло“ си е един добър рестарт преди началото на сезона. Сериалът ме спечели лесно, не знам дали, защото е различен като сюжет от обичайните, разследващи убийства в съвременния свят или просто имам слабост към приключения с исторически елемент (Game of Thrones, Outlander, Black Sails). А може би както винаги влияе и подборът на актьорите – когато ги харесвам, парченцата на пъзела просто някак сами се напасват.  Не е натежаващо жесток, но все пак достатъчно държи в напрежение. Силно се надявам да продължи и след втория сезон.

Continue reading „Marco Polo“ at Acrista Cafe.