Oh, my, oh, my! Първо се смях, после ми текоха сълзи, после възклицавах OMG, OMG… После нещата станаха драматични и ме накараха да се замисля… Дали съществува такова нещо като „реалистична“ представа за нас самите и способностите ни, дали ако правим това, което обичаме (независимо дали сме добри в него или не), това е достатъчно, за да подхранва живеца ни… И дали любовта и богатството дават право да издевателстваш над изкуството и слуха на публиката?…
Брилянтна Мерил Стрийп. Просто великолепна! Да можеш да пееш вярно и красиво и да се налага да пееш брутално фалшиво заради музикалните стремления на героинята си е истинска форма на висш пилотаж.

Continue reading „Florence Foster Jenkins“ at Acrista Cafe.

Споменавала ли съм колко обожавам Мерил Стрийп? Тази жена е способна да се превъплъти буквално във всичко, което пожелае и го прави с такъв размах и енергия, че ти влива венозно огромен супник позитивна емоция!!
Базиран на две истински истории, филмът Julie & Julia преплита съдбите на две жени, свързани от кулинарната страст, които никога не се срещат. Героинята на Мерил – Джулия Чайлд, е дамата, научила американците как да готвят и да се хранят по френски маниер. Страшно забавно е да гледаш как Джулия прави първи опити за безумен френски с очарователен издължеееен фалцет или пък кълца планини от лук и безстрашно скършва врата на раците, за да докаже на френския Le Chef, че жените могат не само да варят яйца, но и да са виртуози в кухнята.

Continue reading „Джули и Джулия“ at Acrista Cafe.

Вчера попаднах на трейлъра на нов филм с Мерил Стрийп и нямаше как моментално да не го прибавя в wish list-a. Изумителна е тази жена! След като гледах три пъти Мама Миа, ми трябваха няколко месеца да си наложа да изгледам Doubt, където героинята й е монахиня и е в убийствен контраст с Дона от Калокири 🙂 Има стил в нея, има хумор, има дух, има женственост и невъобразима енергия, все неща, на които безкрайно се възхищавам. Та след като изгледах трейлъра на Julie&Julia, се поразтърсих из тубата и намерих още куп забавни интервюта, две от които споделям тук:

How to give a thank you speech >>

Meril on Ellen >>

Continue reading Ах, тази Meryl! at Acrista Cafe.

Напълни ми се душата, настръхна ми косъма, смях се със сълзи и се забавлявах от сърце! Затова и съвсем откровено мога да заявя, че оку-що гледах филма на годината! Любимата ми Мерил Стрийп в перфектна форма пее хитовете на АББА и танцува като 20 годишна девойка, докато дъщерята на героинята й се опитва да разбере кой е баща й сред тримата възможни кандидати в деня преди сватбата си – Пиърс Броснан, Стелан Скарсгаард и Колин Фърт. В цялата лудница пригласят двете диви приятелки на Дона, които съвсем не са забравили лудориите от едно време. Песни и танци ала анимационен филм, на моменти тактувах с крак, в други имах неистовото желание да изракопляскам след поредната песен.

Continue reading Mamma mia, наистина! at Acrista Cafe.

Брилянтен, точен, истински.
Заслужава си всяка минута.

Continue reading „Lions for Lambs“ at Acrista Cafe.

Има огромна разлика между това, да носиш дрехите си с удоволствие и да го излъчваш, и да се обличаш по определен начин, само защото някой ще те гледа.
На тази мисъл (и на някои други, разбира се) ме навежда „Дяволът носи Прада“. Абстрахирам се от лъскавината, трескавостта, която лъха от всеки момент (който е работил под напрежение знае добре защо му потропва под лъжичката) и от „моделите“, които определят тъй наречените трендове, и на които простосмъртните са длъжни да се кланят. Това, което грабва вниманието ми още от трейлъра, е изумителното (за кой ли път) присъствие на Мерил Стрийп.

Continue reading „Дяволът носи Прада“ at Acrista Cafe.