Не знам дали красотата ще спаси света, но мен със сигурност ме спасява.

Не можех да си пожелая по-прекрасен подарък за Коледа от балета “Ана Каренина” (постановка на Лео Муич, с участието на балета на Пловдивската опера, Марта Петкова и Никола Хаджитанев).

За мен балетът открай време е свещено тайнство, изпитвам дълбок респект към толкова изискващо, но и така възнаграждаващо изкуство. Винаги донякъде ми е напомняло на айсберг, от който ние, зрителите, виждаме само върха в цялата му прелест, а отдолу, под повърхността, се крият огромно количество труд, и усилия, и стремеж към съвършенство.

Този спектакъл ме остави възхитена  – и музиката, и минималистичните декори, и костюмите, и усещането за съвременност на танца, въпреки класическото произведение в основата.

Continue reading На балет: „Ана Каренина“ at Acrista Cafe.

Много романтика напоследък, много нещо. В този случай – неочакван и оригинален прочит на класическия роман на Лев Толстой, който четох само преди лято. В началото бях малко скептична за Кийра Найтли, но тя всъщност се справя блестящо като драматично и безнадеждно влюбената Ана Каренина, която прави безумния за руските нрави по онова време избор да постави любовта на живота си преди всичко.

А вие как бихте постъпили, ако бяхте на нейно място?

Continue reading „Ана Каренина“ at Acrista Cafe.