Великолепие.

За мен това е думата, която описва точно прекрасния нов балетен спектакъл на Лео Муич.

“Великият Гетсби” носи духа на завладяващите мюзикъли “Ах, този джаз” и “Чикаго”, само че атмосферата на времето е предадена не с пеене, а с движение, синхрон, заряд и артистизъм.

Харесах всичко – от разкошните костюми, през минималистичната сценография (брилянтната “покривка”, спусната като маса, “брокатът”, разпилян на сцената, който продължи да блести и да лети; фаровете на “автомобилите”), невероятната енергия на музиката (която да, щеше да е още по-въздействаща, ако беше на живо) и най-вече великолепните изпълнения на грациозните и чувствени Марта Петкова и Памела Пандова, безкрайно талантливите мъжки солисти и изключително наелектризиращите балетисти от кордeбалета.

Continue reading На балет: “Великият Гетсби” at Acrista Cafe.

Винаги, когато ме обземе безпричинно черногледство за повече от ден, разбирам, че съм изтощила батериите докрай и е време да намеря ефективен начин да бръкна в контакта. Тия дни мрънкам повече от обикновено, дразня се от дребни на пръв поглед неща и съм непрестанно уморена, сякаш не идва есен, а е пролет, а аз май съм объркала сезоните вътрешно и не зная на горната земя ли съм, на долната ли.. Силно се надявам това настроение ала „не ме заимавайте с глупости – оставете ме на бира – who the f..k cares“ да не се проточи във времето, че не мога да се порадвам нито на почти готовото ателие, ни на уикенди като този, който мина, въпреки че това са прекрасни неща и ме е яд на мен си, че ги „проспивам“ безенергийно..

Continue reading Културни вечери, есенна умора at Acrista Cafe.

Как ми омръзна, ама как ми омръзна само, да изберем да гледаме на екран грандиозна продукция, която слава богу няма нищо общо с тривиалните холивудски бълвочи, които ни заливат ежедневно, да се занесем до най-голямото възможно кино, за да можем да се насладим и на звук, и на картина, и до нас, по дяволите, за пореден път, да се окажат някакви недорасли инфантили, които кой знае защо са решили (сигурно я заради заглавието, я заради плаката) да се настанят точно в нашата зала. Е писна ми от рупащи пуканки, безумно дразнещи шумолящи пликчета, неуместен кикот и арогантно обсъждане на филма на висок глас!!

Continue reading „Номад“ или първите седем at Acrista Cafe.