Разкошна и в напълно неочаквано за мен амплоа: Tarja Turunen, която признавам си, познавам единствено като бивш вокалист на Nightwish, пее класическа музика в коледното си турне. Божественият й глас разля блаженство в препълнената зала България и подейства като истински еликсир за изтормозената ми напоследък душа. Повечето време слушах със затворени очи, докато от тях си се стичаха сълзи. И въпреки че са писани толкова Аве Марии, нейната композиция бе безспорна кулминация.
Не мога да не споделя малко впечатления от публиката:
не знам защо хората масово си мислят, че инструменталите и не напълно затъмнената зала са нещо като междучасие и тогава настъпва момента за обсъждане и шушукане.

Continue reading Tarja Turunen „Ave Maria“ at Acrista Cafe.

Малко хора знаят, че филмовата музика е огромна моя слабост. Години наред внимателно я издирвам, подреждам и кътам като истинско съкровище. Но най-вече й се наслаждавам. На нея рисувам. На нея дълбоко се вълнувам, плача и разказвам с щрихи истории на картона. Тя създава за мен по един неописуем начин особената атмосфера, в която, откъсната от света, вграждам емоциите си във всичко, докоснато от пръстите ми. Накратко за мен филмовата музика е част от магията.
Затова и филмовото великолепие, което Васко Василев ни поднесе в събота вечер, още с първото изпълнение грабна душата ми, понесе я високо, разби я на малки късчета, изпълни я с космически възторг и я върна плътна, наситена и щастлива.

Continue reading Филмова експлозия от Васко Василев at Acrista Cafe.

Три неща белязаха изминалата седмица като изключително постижение за културтрегерството ми – изложбата на Пиер и Жил, Нощта на музеите и Преживяването, наречено Кайли.
Изложбата в Софийска градска бе наречена уникална в програмата на Френския културен институт. Двойка френски артисти – фотограф и художник, творят доста странни, екстравагантни и близо до кича произведения на изкуството, в доста от които най-забележителното е … рамката.
Честно казано не очаквах че към Нощта на музеите ще има такъв интерес, но той беше очевиден. Това, което ние успяхме да видим, беше наистина уникалния парк в двора на външно министерство (жалко, че нямам голям афинитет към скулптурите), част от постоянната експозиция на галерията за чуждестранно изкуство и танцът върху фасада с Антоан льо Менестрел и някакви странни крясъци из „меката“ на изкуството – Шипка 6.

Continue reading Много култура, много нещо at Acrista Cafe.