„Според вижданията на Шанел първостепенно значение има силуетът, основната линия. Спешно трябва да се премахнат всички излишни украси, всички финтифлюшки, и като цяло, всяка технология, която може да развали изчистената линия на силуета. Така Габриел извършва една и съща операция и при дрехите, и при шапките. Непрестанното търсене на строгостта и избавянето от излишества, свързани с използването на евтини тъкани, превръща бившата пансионерка на монахините в янсенистка в модата. И не е изключено строгостта на архитектурата в Обазин, суровостта на униформата на „сестрите“, обучавали малката Габриел, да имат до някъде пръст в изграждането на вкусовете на Коко Шанел.“

На тази биография на „мадмоазел“ попаднах на рождения ми ден, докато традиционно търсех книги за подарък „от мен за мен“.

Continue reading „Коко Шанел“, Анри Жидел at Acrista Cafe.

За по-малко от два месеца имах удоволствието да се насладя на две много идентични и силни версии за живота на Шанел преди да придобие известност. В първия филм ролята е поверена на любимата ми Шърли Маклейн, която с лекота играе леко троснатата, „над-нещата“, цапната в устата и станала преживе легенда Коко Шанел и в ретроспекция се връща към „прохождането“ в модата. Втората версия отново радва със силно актьорско присъствие – Одри Тоту прави поредна запомняща се роля след Амели Пулен и Най-дългия годеж. нейната Габриел е млада, (тепърва става Коко), търсеща себе си, с огромни тъмни очи, които с изпитателен поглед запечатват всички онези отблъскващи детайли (огромни като торти шапки, които „ти пречат да разсъждаваш“, задушаващи корсети, прекалено натруфени бужута и неудобни костюми за езда), за да открие собствения си леко мъжкарански и изчистен до полуда за тогавашните времена стил.

Continue reading „Коко преди Шанел“ at Acrista Cafe.