Преди години традицията повеляваше на рождения ми ден да отида “на книжарница” и да напълня кошничката с колкото мога да нося… С течение на времето нещата доста се промениха – все по-трудно ми е да намеря интригуващо и добре написано четиво, което да поискам на хартия. От една страна, бидейки от поколението чело и препрочитало от ранна детска възраст грамадната родителска библиотека с класическа литература, вече все по-трудно нещо ме грабва, изненадва, завладява и омайва. Напоследък се издават тонове книги, но повечето като че ли са продукт на времето си – повърхностни, не особено оригинални, често с недобър превод.
От друга страна минимализмът, към който осъзнато се стремя, възторжено приветства Pocketbook-a ми, който ми позволи тази година да не мъкна на село десет килограма хартия, а да тръгна само с една физическа книга и строен списък такива в електронен вид.

Continue reading Книгите на лятото at Acrista Cafe.

Две от изненадите за таз’годишния ми рожден ден се оказаха със забавна противоположност: едната беше Pocketbook (вече официално съм причислена към електронно четящите), а другата – две невероятни книги с поезия, които ме очароваха и като съдържание, и като полиграфия.
Ако трябва да опиша стила на Atticus, (който подобно на Банкси, се изявява само с творчеството си, без да разкрива самоличност), то може би „съвременно хайку“ доста би се доближило до усещанията ми, въпреки че не всички са кратки. Що се отнася до самите стихосбирки – ето така си представям, че трябва да изглеждат книгите днес, за да искам да ги притежавам на хартия в тази дигитална ера: пипнати, с внимание към детайла, разнообразни и оригинални като дизайн, безупречни като качество и толкова тактилни, че ми се иска да ги разгръщам отново и отново.

Continue reading Поезията на Atticus at Acrista Cafe.

За първи път от няколко лета насам, успявам да се насладя с усмивка на любимия си сезон, без дори веднъж да съм стъпила на морския бряг. Сигурно, защото в мен се разлива от онзи, хубавия покой, който ми нашепва, че всичко е точно там, където трябва да бъде и мога най-после с безгрижно сърце да се слея с песента на щурците…
Един от най-хубавите ми детски спомени е как в горещите летни дни, чета любима книга, изтегната на легло, покрито с прохладно бяло шалте, а до мен се кипри изкушаваща купа с тъмно-червени череши. може би затова и сега, след толкова години, в юлската жега покрай рождения ми ден, книгите изведнъж започват да придобиват особена, почти магическа притегателна сила и аз с удоволствие се отдавам безпаметно на тяхното очарование.

Continue reading Малки летни удоволствия at Acrista Cafe.

В първия пост за тази година споделям възхищението си от неповторимия американски художник Mike Stilkey. Неговите „платна“ са кориците, гърбовете и страниците на стари книги, които той превръща в необичайни приказки и чудати инсталации.

Повече можете да видите на сайта на Mike Stilkey >>

Continue reading Неповторимият Mike Stilkey at Acrista Cafe.

Сигурно има хора, които никога не са чували за Шърли Маклейн. Което е малко странно предвид шеметната й кариера в шоу бизнеса (Бродуей, партниране с Боб Фос, Франк Синатра и Дийн Мартин, Джак Никълсън, Джак Лемън и дълго т.н.), предвид наградите и десетилетията в най-ярките светлини на прожекторите. Моите първи спомени за нея са от детските ми години с музикалните филми „Сладката Чарити“ и „Сладката Ирма“, а откакто започнах да чета книгите й, я възприемам много повече като писател и изследовател на духовни въпроси, отколкото като актриса и танцьор.
Последните няколко седмици, покрай подготовката за изложбата, имах потребността да изляза леко от „канадския филм“ (макар че всъщност Шърли е наполовина канадка по майчина линия ;о) и си направих един Шърли-Маклейн-маратон: препрочитане на няколко от книгите й и гледане на нейни филми, които съм пропуснала.

Continue reading Шърли Маклейн at Acrista Cafe.

Книгите, които белязаха това лято, са точно „летни“ – подарих си леки за смилане, приятни за сетивата страници, които направиха жегата малко по-поносима, докато умът все пак се занимаваше, за да не изпада в мързел и дълбока летаргия.

Танго – бях доста развълнувана, когато една сутрин, отивайки на работа, забелязах ново издание на Мостовете на Медисън. А бях и изненадана да видя втора книга на Робърт Джеймс Уолър, издадена у нас. макар и не толкова докосваща като първата, Танго е прекрасна история за търсенето на покой, на свое място, което човек да изгради с двете си ръце и със сърцето си, за мимолетността на всичко, което притежаваме..

Continue reading Истории оттук-оттам at Acrista Cafe.