Ако някой ден сърцето ми се пръсне на хиляди парченца, нека е от красотата на този свят, а не от всичката му тежест и тегоба…

Истинска перла сред “засушаването” откъм качествени филми напоследък, “The Dig” разказва действителната история на откриването на едно истинско съкровище в навечерието на Втората Световна война.

Прекрасни Кери Мълигън и Ралф Файнс в главните роли, зашеметяващо красиви кадри с почти извънземна светлина, докосваща сърцето музика и една почти забравена протяжност на действието, която толкова обичам. Находка за романтични сърца.

По романа на Джон Престън.

Continue reading „The Dig“ at Acrista Cafe.

Десет дни на село пред камината и то в компанията на „Марко Поло“ си е един добър рестарт преди началото на сезона. Сериалът ме спечели лесно, не знам дали, защото е различен като сюжет от обичайните, разследващи убийства в съвременния свят или просто имам слабост към приключения с исторически елемент (Game of Thrones, Outlander, Black Sails). А може би както винаги влияе и подборът на актьорите – когато ги харесвам, парченцата на пъзела просто някак сами се напасват.  Не е натежаващо жесток, но все пак достатъчно държи в напрежение. Силно се надявам да продължи и след втория сезон.

Continue reading „Marco Polo“ at Acrista Cafe.

Още докато гледах трейлъра на филма, бях като закована на стола и тръпки ме побиха от величественото излъчване и тона на кралицата, която разярена крещеше на испанския посланик, че и ветровете са в нейна власт, стига да го пожелае.
Филмът е не по-малко блестящ от първия, а Кейт Бланшет отново е помитаща в ролята на Елизабет – кралицата Дева – една идея над обичайните клишета, съпътстващи неизбежно живота в двора, с грубовато чувство за хумор, овладяна, силна и мъдра жена, но и също толкова уязвима. Едно от най-потресаващите неща за мен – погледът на Елизабет – съчетаващ изумителното преплитане на нечовешка сила и болезнена крехкост, железен дух и убийствена самота.

Continue reading „Елизабет“ at Acrista Cafe.