Древният и внушителен Сарагоса отдавна е моя пътешественическа мечта и тази година, докато пребиваваме целия юни в Мадрид, най-после се отправяме към него.
Император Август основава града с наименованието Caesaraugusta между 25 BC и 11 BC – оттам идва и съвременното име на града Zaragoza.

Заради богатата му култура, забележителна архитектура и история, той съвсем не е за еднодневно посещение, но все пак в един не особено слънчев съботен ден, взимаме бързия влак от Аточа до Сарагоса и се потапяме в местната атмосфера.

Първа спирка: La Aljaferia

Крепостта и замъкът датират от втората половина на 11 в.

Continue reading Фрагменти от Испания: Сарагоса at Acrista Cafe.

От трите музея в испанската столица, включени в Paseo del arte – Prado, Thyssen-Bornemisza и Reina Sofia, последният беше най-малко желан, а лицето ми на заглавната снимка красноречиво говори за отношението ми към някои произведения на модерното изкуство (зад мен) :))

И все пак, тук е може би най-известната картина на Пикасо – „Герника“ , и това само по себе си е достатъчно добра причина за посещение на музея.

Сградата на музея е бивша болница, чийто вътрешен двор е прекрасна градина – оазис сред гмежта на Мадрид.

Основната цел на посещението ми беше „Герника“ на Пикасо, затова се насочихме директно към нейната зала.

Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Reina Sofia at Acrista Cafe.

Paseo del Arte в Мадрид – разходката, която включва трите големи музея Прадо, Тисен-Борнемиса и Рейна София, беше една от основните ми цели за това номадско лято. С тази статия ви каня на малко арт виртуално пътешествие и докосване до изкуството.

Градината на музея е малка, но елегантна и гостоприемна

Колекцията на музея Тисен-Борнемиса е наистина впечатляваща и си отделихме цял следобед за разглеждане, с кратка почивка в ресторанта. Прекрасното беше, че за разлика от Прадо, залите бяха полу-празни, което ни даде възможност да се насладим спокойно на картините, да снимаме, да поседим тук и там пред някои наистина докосващи творби.

Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Thyssen-Bornemisza at Acrista Cafe.

Една от причините да избера испанската столица за близо месец пребиваване този юни, бяха музеите. Първо посетихме изключително чаровния музей на големия испански художник Хоакин Сороя (статията за него е тук). Следващата цел бяха трите големи музея Prado, Thyssen-Bornemisza и Reina Sofia, известни като Paseo del Arte, защото се намират в близост един до друг и са своеобразна арт разходка (ако имате сили и желание да ги обходите за кратък период от време).

На сайта на музея Тисен Борнемиса взех комбинирани билети Paseo del Arte, които свалих на телефона.

Continue reading Арт разходка в музеите на Мадрид: Prado at Acrista Cafe.

Днес ви представям един изключителен испански художник, чието творчество за първи път видях на живо преди няколко години в родното му място – Валенсия. Всъщност една от основните причини да избера Мадрид за нашия номадски месец, бе желанието ми да посетя Museo Sorolla в испанската столица. Затова в един горещ юнски ден се отправяме към прекрасната къща с градина и с огромно удоволствие се потапяме в неговия свят, в търсене на вдъхновение, зареждане и обогатяване.

Кой е Хоакин Сороя (Joaquin Sorolla)

Роден през 1863 година във Валенсия, Хоакин Сороя губи родителите си още като дете и заедно със сестра му са отгледани от леля си и чичо си.

Continue reading Хоакин Сороя – Повелителят на светлината at Acrista Cafe.

Продължаваме изследването на испанските земи с поредната дестинация, този път – Малага. Избираме мястото с едно наум, че е може би е една идея по-популярно за нашия вкус, но пък тристата слънчеви дни в годината, храната и изобилието от музеи наклоняват везните в полза на Costa del Sol.

Original image found on https://mapswire.com/maps/spain/

Няколко думи за Малага. Градът се намира в южната част на Испания и има древна история. Своя отпечатък тук са оставили финикийци, римляни, вестготи, маври. Това се усеща и до днес, в леко еклектичната архитектура и атмосфера. Тук е родното място на Пабло Пикасо и, както става ясно от предварителните ми проучвания, на актьора Антонио Бандерас.

Continue reading Фрагменти от Испания: Малага at Acrista Cafe.

На следващия ден

сутринта се насочваме към Mercado Colon за закуска (всички места, които посещаваме, съм извадила в предварителен списък – плод на статии в блогове и youtube видео материали за Валенсия). Този пазар също е красив, по-отворен е и е пълно с кафенета. Избираме си Bocados Cafe и опитваме Bocadillos и прясно изцеден портокалов сок.

Днес програмата е лежерна, общо взето – накъдето ни поведат очите и краката.

Опитваме лек тур по магазините, сдобивам се с маратонки, леки като перца (нищо, че влизам за сандали с висок ток :)) и не само си тръгвам с тях от магазина, ами не ги свалям до края на пребиваването (sorry Converse).

Continue reading Фрагменти от Испания: Валенсия част II at Acrista Cafe.

И така, испанските хроники продължават. Сигурно няма да мирясам, докато не обходим всички региони из Испания и накрая вземем та забравим да се върнем… 🙂

Този път дестинацията е Валенсия, решени сме да пътуваме с възможно най-малко багаж (дори без голям фотоапарат) и уви, летим с Wizz, които никаква low cost компания вече не са: искат ни допълнителни 120 лв за фиксирани места в самолета, да бе да, и ето че Сашо е на 13А, а аз – на 35Б. Слава богу на отиване до мен сяда една симпатична дама и като се заговаряме на излитане, та не спираме чак до кацането. 

Валенсия ни посреща гостоприемно – тук е 20 градуса, за разлика от мрачната и студена София.

Continue reading Фрагменти от Испания: Валенсия част I at Acrista Cafe.

15 април – Гранада

Пристигаме в Гранада по залез слънце и честно казано съм изненадана от размерите и вида на града. Посреща ни съвременната част – модерни бизнес сгради, болници и големи магазини. Жилищният комплекс, в който сме наели апартамент, изглежда превъзходно – стилни кооперации, с еднакви на цвят тенти (това беше навсякъде и се шегувахме, че производителят има само един цвят, но всъщност е търсен ефект), басейни, елегантен дизайн и чисти улици. навсякъде, където отсядаме, входовете са впечатляващи, този не прави изключение – обширно пространство с мрамор и мека мебел на партера, и тежки, еднакво орнаментирани дървени врати на апартаментите.

Continue reading Фрагменти от Испания – част VI: Гранада at Acrista Cafe.

Докато пътуваме към Ронда, си мисля, че април явно е правилният месец за пътешестване по тези места – жегата още не е изгорила безпощадно всичко и очите се къпят в зелено. Пътят е живописен – наситено зелени ливади, самотни тъмнозелени дървета в далечината, хасиенди и тук – там малки замъци към именията от маслини. красота и поезия. Тъй като сме високо, сега е прохладно и дори се налага да облека заровеното в куфара кожено яке.

14 април – Ронда

Този град е уникален природен феномен, какъвто не сме виждали досега. Беглите асоциации с Метеора в Гърция, се оказват не съвсем на място.

Continue reading Фрагменти от Испания – част V: Ронда at Acrista Cafe.

Днес е горещ и вълнуващ ден, защото предстои да стигнем в Севиля – столицата на Андалусия. По пътя очите ни се радват на великолепния простор и безкрайните парцелирани поля. Усещането е, че ти е широко на душата. Тъй като тук ще спим извън града, първо се отправяме към Салтерас – малко градче, изглеждащо като вилна зона, в която сме наели хасиенда.

Желанието ни да хапнем преди да започнем разглеждането на Севиля, предизвиква повдигане на вежди у Имакулада, нашата домакиня (какъв обяд, едва 13ч е?!), но все пак ни упътва към местната Meson La Bodega. Очакваме някоя малка селска кръчма срещу бензиностанцията, а всъщност откриваме достолепен комплекс с красива фасада и огромен паркинг, в който няма никой.

Continue reading Фрагменти от Испания – част IV Севиля at Acrista Cafe.

След още една нощ в Мадрид, най-после се отправяме към Андалусия. нетърпелива съм да усетя южната атмосфера на Испания, която дори от разстояние ме е вдъхновила за толкова картини. Всъщност от днес започва истинското предизвикателство – всяка вечер ще спим в различен град и темпото става още по-интензивно. 4-часовия път по магистралата не се усеща. Движението е натоварено, всички карат успоредно в двете ленти, но в рамките на ограниченията и се придвижваме доста бързо. По пътя опитваме първата тортия (tortilla espanol), а гледката е красива: обширни поля, хиляди акри с маслинови дръвчета, тук – там бели къщи, сгушени сред кипариси или тъмнозелени дървета под огромно синьо небе.

Continue reading Фрагменти от Испания – част III Кордоба at Acrista Cafe.

Има нещо много приключенско и вълнуващо да се отправиш към място, за което не знаеш почти нищо. Толедо съм виждала на снимки, но да се докоснеш до тази красота отблизо е съвсем различно преживяване. Отправяме се към града по магистралата на юг. Той е в северната част на областта Кастиля Ла Манча и е разположен на хълм над река Тахо. Става вестготска столица през 554 г. сл. Хр. и е един от великите исторически испански градове. Днес е под егидата на ЮНЕСКО. Известен е като града на трите религии, защото преди да започнат гоненията на евреите, тук мирно са съществували християни, евреи и мюсулмани.

Continue reading Фрагменти от Испания – част II: Толедо at Acrista Cafe.

Пътешествието до Испания стои от много години на първо място в списъка с желания, измествано по най-различни причини от по-близки дестинации. Когато настъпи точният момент да се случи нещо обаче, то се реализира по най-прекрасния възможен начин. Този път едно спонтанно “Искаме и ние!” докато наши приятели запазват билети до Мадрид, сбъдва отдавнашната ми мечта и в началото на март започваме подготовката за пътешествието.
Трябва да призная, че за никое пътуване досега не съм се готвила предварително толкова сериозно: срещам се с хора, които вече са били там, свалям си приложение за испански език и с огромен ентусиазъм се гмурвам в красотата му (което се оказва и доста полезно) и преглеждам огромно количество видео материали за градовете, които ще посетим.

Continue reading Фрагменти от Испания – част I: Мадрид at Acrista Cafe.

Поглъщам за втори път поредната книга от поредицата за художници – този път за Франсиско де Гоя. През цялото време в главата ми е мисълта какъв чуден сериал би могъл да илюстрира книгата на Лион Фойхтвангер. Подобно на Микеланджело и Леонардо, дон Франсиско е живял в изключително интересни времена, само че за Испания – издига се до Първи придворен художник в двора на крал Карлос IV – когато Инквизицията организира пищни аутодафета за дръзналите да се занимаят с „ерес“.
Затова пък нравите са повелявали, че е съвсем нормално да имаш официален „кортехо“ (любовник) и ако това съвсем не е интересувало църквата, то рисуването на голо тяло е било абсолютно забранено.

Continue reading „Гоя“ at Acrista Cafe.

Не за първи път гледам фламенко на сцена, но за Националния балет на Испания вчера в НДК мога да кажа единствено: струваше си очакването през последните два месеца!

Още от встъпителния танц, сред завладяващото синхронно потракване на токчета и кастанети в почти пълна тишина, поех дълбоко въздух и възторгът продължи до самия край на спектакъла. Динамика, страст, разнообразна хореография, впечатляващи костюми, перфектен състав, прекрасна музика – все съставки, гаранция за магия.

За мен всеки път е удивително как с фламенко танц може да бъде изразена почти всяка човешка емоция и преживяване – привличане, радост, страдание, нежност, съперничество, тъга, надмощие… и любов.

Continue reading Фламенко прелъстяване at Acrista Cafe.

Все повече се убеждавам, че в някой друг живот съм живяла нейде из Андалусия: фламенко танците, испанските ритми, характерните напеви и клапинги, драматичната светлина и страстта по лицата на танцьорите мигновено ми причиняват лудо кипване на кръвта, настръхване и задъхване, сякаш огън лумва из вените и иска да бясно да излезе навън! Сигурно затова продължавам да рисувам тази серия картини с нестихващо удоволствие – като спомен за нещо някога било…

Повод за този пост обаче е едно събитие, свързано с фламенкото, което се провежда всяка година в Севиля – International Flamenco Fashion Show. В продължение на седмица на модния подиум се представят фламенко тоалети и аксесоари с изумителна пъстрота и пищност, а снимковия материал е сам по себе си произведение на изкуството.

Continue reading Ole! Flamenco Fashion Show at Acrista Cafe.

Великолепен филм.

Continue reading „Цветето на моята тайна“ at Acrista Cafe.