Продължавам да търся и откривам вдъхновение извън моята собствена област на изящно изкуство – при големите архитекти на нашето време. Днес надниквам в света на Ренцо Пиано с неговите солидни, но същевременно деликатни творения – сгради и разсъжденията му за красотата на професията.

Screenshot

Continue reading Ренцо Пиано – архитектът от Генуа at Acrista Cafe.

Светът на изкуството е пълен с клишета, но никога не е късно човек да научи нещо ново. Youtube каналът Great Art Explained е доказателство за това и е истинско арт попадение.

Принципно не съм привърженик на “explained” поредиците, но тази се оказа много различна. В нея кураторът и галерист Джеймс Пейн се фокусира над дадена известна картина или художник и прави задълбочен анализ на творбата / твореца, като ги поставя в контекста на времената, в които са създадени /творили, семейната среда, политическата и обществена обстановка.

Анализите са интересни, на моменти неочаквани, информативни и образователни. Разбира се, колкото и да са базирани на факти и история, те си остават една (от много) гледни точки към нечие изкуство.

Continue reading Поредица за изкуство „Great Art Explained“ at Acrista Cafe.

Няколко документални филма привлякоха вниманието ми последните месеци и ми се иска да споделя кратки впечатления за тях: едноименният филм за Tina Turner е на HBO Max, “Halftime” за Jennifer Lopez е Netflix продукция и съвсем скоро излезлият за Shania Twain, “Not just a Girl” също е по Netflix.

Очаквано, не биха могли да бъдат по-различни. И все пак, и трите филма имат един значим общ знаменател – в центъра са жени – музиканти, които “се радват” на световна известност и са достигнали невероятни върхове в кариерата си.

Фактите от драматичния живот на Тина Търнър са всеизвестни.

Continue reading Документални филми за жени-музиканти at Acrista Cafe.

Всеки път, когато открия поредица като тази, която засища глада за качествено съдържание в областта на изкуството, изпитвам възторг, възхищение и вдъхновение.

Изключително добре направени документални серии в два сезона, за едни от най-впечатляващите творци в своята си област, сред които Olafur Eliasson, Bjarke Ingels, Es Devlin, Platon. Силно препоръчвам ако сте с творческа професия и/или имате отношение към изкуството и създаването като процес и преживяване.

Continue reading „Abstract: The Art of Design“ at Acrista Cafe.

Много исках първият пост за тази година да е оптимистичен, зареждащ и вдъхновяващ, затова събрах ресурсите, които напоследък са спасяващи за мен, действат ми успокояващо, размечтаващо и най-вече – носят ми надежда. Най-важното, за да посрещам сутрините с усмивка и желание за живот.

Brene Brown on Netflix – по празниците се сдобихме с препълнения със съдържание канал и бая време ми отнема да намеря бисерите сред баластрата, но презентацията на Брене е истинско бижу! По-скоро stand-up комедия, отколкото нещо сериозно, това е брилянтен начин да поднесе смилаемо тежки теми като уязвимостта, срама и дискомфорта да си в светлините на прожекторите.

Continue reading Вдъхновени истории at Acrista Cafe.

Малко след като излезе книгата на Д-р Брус Пери и Опра Уинфри “What happened to you: Conversations on Trauma, Resilience, and Healing”, по Apple TV+ излизат документалните серии “The me you can’t see”, посветени на менталното здраве, на травмите, депресията и всичко останало, което ни изпива мозъците, но си мълчим упорито, защото така сме научени и се оправяме кой както може. 

Силно съм впечатлена. По темата има да се говори тепърва и трябва много много да се говори. В никой случай не е нещо леко за гледане. Но всеки от нас носи своя тежък “багаж” и ако това е начин да припознаем и осъзнаем макар и малка частичка от него, си е струвало усилието.

Continue reading „The me you can’t see“ at Acrista Cafe.

Задължително за гледане и осмисляне…

Сър Дейвид Атънбъроу, на 93, все така обаятелно разказва приказката за дивата природа на нашата планета, която ние, човеците, уж най-интелигентните същества, с лека ръка консумираме, газим и безогледно унищожаваме…

Зашеметяващо красивите кадри и драматичната музика правят разказа още по-зловещ в предсказуемостта на последствията. Дано още не е твърде късно… иначе година с корона вирус съвсем скоро ще ни се вижда като песен, сравнено с това, което ни очаква.

Continue reading „David Attenborough: A Life on Our Planet“ at Acrista Cafe.

Вместо равносметкa за отминалите месеци, реших последният пост за тази година да е нещо красиво и вдъхновяващо. За мен тези късчета красота, внезапно достигащи ме през невъобразимия онлайн информационен шум, са магически и съзерцателни и са истински творчески двигател.
Yann Arthus-Bertrand преди години ни отвя с фотографиите си от птичи поглед, после писах за неговия „Home“, а сега ме намери „Human“ – парченца от общия изумителен в многообразието, но и еднаквостта си пъзел, наречен Човечество.

(Малка подсказка: хубаво е да са включени субтитрите (CC) към видеото, за да се показва името на човека, който споделя и откъде е, както и местата, където са снимани кадрите отвисоко)

*photo copyright belongs to its rightful owner

Continue reading „Human“ at Acrista Cafe.

В началото на филма се усмихвах – свежи кадри и музика от 80-тте, с които съм израснала, извикващи толкова спомени… Към средата гледах със свито сърце, а накрая бях в абсолютен потрес… Дори донякъде съжалих, че пред очите ми се изредиха кадри от последните й години на деградация, толкова непоносимо разтърсващи, че се запитах дали няма да изтрият вълшебството на магичния й глас…
Каква трагедия – толкова талант, такава лъчезарност, погубени от среда, от поредното нездраво семейство, от цената, платена за величието… И както и след като гледах филма за Ейми Уайнхаус – една мисъл ми остава като горчив послевкус – преди да (пък и като) станеш известен, не си ли свършиш вътрешната работа, не правиш ли това, което е най-добро за теб, не знаеш ли кой си, светът, известността, медиите и / или отровата на собственото ти семейство, и най-вече неумението да си в мир със себе си, те довършват.

Continue reading „Whitney“ at Acrista Cafe.

Сградите на Заха Хадид говорят повече за нея, от които и да било думи. Ако героят от „Изворът“ на Айн Ранд беше жена, тя щеше да е като Заха Хадид. наистина жалко, че велик талант като нейния, си отиде толкова рано от света, но пък какво наследство и какво вдъхновение!

zaha-hadid.com

Continue reading Разговор със Заха Хадид at Acrista Cafe.

Оогромният талант идва с огромен натиск. Когато липсва стабилна основа да удържи този натиск, настъпва истинска катастрофа… „Ейми“ е покъртително тъжната история на Ейми Уaйнхаус, в чието крехко младо тяло вселената е изсипвала, изсипвала талант, с цели кофи… Но я е лишила от силата да го понесе и развие. Гледах филма и не можех да повярвам каква загуба, какво грандиозно пропиляване, каква деструктивност и самосаботаж… Много пъти съм се питала дали всички твочески личности се „хранят“ от драмата и Ейми ми се струва класически случай. Жадно за любов дете, което за една нощ се оказва във водовъртежа на слава, пари, дрога, деструктивна среда, унищожителна динамика.

Continue reading „Amy“ at Acrista Cafe.

Неотдавна открих една документална поредица на Bloomberg за съвременни творци, която ме очарова с обхвата и разнопосочността си. Колкото повече потъвам в света на тези изключителни артисти, толкова повече се убеждавам, че визия и творчество с такъв размах не само разширяват мирогледа, но и провокират толерантност и любопитство към съвременното изкуство във всичките му проявления. А освен впечатляващо, е и неописуемо вдъхновяващо 🙂
Около 60 серии са, всяка серия е близо 25 мин.

P.S. След като изгледах 2/3 от сериите, в мен се породиха два извода:
– никога не коментирай / отричай/ съди съвременното изкуство, преди да се запознаеш с концепцията, която стои зад него
– мечтай мащабно!

Continue reading Поредица за модерно изкуство at Acrista Cafe.

Малко хора имат идея как преминава ежедневието на хората на изкуството, затова с удоволствие събирам тези добри примери:

P.S. А ако не сте надниквали в ателиетата на известни и неизвестни художници , подарете си тази виртуална разходка 🙂

Continue reading Какво правят художниците по цял ден at Acrista Cafe.

Зашеметяващи, изумителни кадри, великолепна приказка за планетата ни, през камерата на Yann Arthus-Bertrand, разказана с дълбокия и впечатляващ глас на Glen Close. Гледната точка от птичи поглед пoказва света около нас безумно красив, а фактите – ужасяващо ясни. И без следа от съмнение истината е потресаваща: колко глупави същества сме ние, човеците…

Трейлър на филма >>

Официалният сайт >>

Continue reading „Home“: a must movie at Acrista Cafe.