Откъде да започна… Може би от там, че когато израствах, стените на стаята ни с брат ми бяха облепени с плакати на Bruce Lee, Rambo и Rocky, а филмите с тях бяха попивани жадно от касетките с отвратително качество,  просто, защото тогава това имаше… Винаги съм имала особен сантимент към поредицата за Роки Балбоа. Може би, защото в историята за Роки съзрях ценности, които ме моделираха преди години и които успяват да ме вълнуват и днес… Предвид споделеното дотук, за мен Creed носи особен вид романтика – връща ме в онези години, припомня ми откъде тръгнах, и макар да не вярвах, че играта на Силвестър Сталоун може да ме просълзи, ей го на, и това стана.

Continue reading „Creed“ at Acrista Cafe.