Вярвам, че създаването на нещо значимо, въздействащо и стойностно, изисква време, търпение, дълбочина, вдъхновение, автентичност.

Първата голяма картина от балетната тема нарисувах през 2018. Нарекох я „Сред звездите“, по един от прекрасните стихове* на Радосвета Аврамова – Caribiana, и заглавието й даде име на настоящата изложба.

През следващите няколко години продължих да създавам идейни проекти за още картини с балет, както и няколко с голо тяло със сюрреалистични елементи, и постепенно започна да се оформя концепцията за съдържанието на изложбата. За мен тя е едно дълго пътуване и изследване на вътрешната ми вселена и израз на на фината чувствителност, с която възприемам света.

Continue reading За изложбата „Сред звездите“ at Acrista Cafe.

Великолепие.

За мен това е думата, която описва точно прекрасния нов балетен спектакъл на Лео Муич.

“Великият Гетсби” носи духа на завладяващите мюзикъли “Ах, този джаз” и “Чикаго”, само че атмосферата на времето е предадена не с пеене, а с движение, синхрон, заряд и артистизъм.

Харесах всичко – от разкошните костюми, през минималистичната сценография (брилянтната “покривка”, спусната като маса, “брокатът”, разпилян на сцената, който продължи да блести и да лети; фаровете на “автомобилите”), невероятната енергия на музиката (която да, щеше да е още по-въздействаща, ако беше на живо) и най-вече великолепните изпълнения на грациозните и чувствени Марта Петкова и Памела Пандова, безкрайно талантливите мъжки солисти и изключително наелектризиращите балетисти от кордeбалета.

Continue reading На балет: “Великият Гетсби” at Acrista Cafe.

На Международния ден на балета, 29 април, имах удоволствието да присъствам на откриването на фотографската изложба “Прима” на документалния фотограф Димитри Стефанов в Софийска опера и балет.

Като символ на върховната изящност и красота, за мен балетът е изкуство със специално място в сърцето ми. Фотографиите от изложбата носят истинска наслада с дълбочината на историите, които разказват и ни направят съпричастни с труда и усилията “зад завесата” – това, което остава скрито и често неоценено.

Ще цитирам текста от описанието на проекта: 

Можете да посетите изложбата до 9 май, доколкото разбирам, когато Операта има представления и централното фоайе, където са подредени фотографиите, е отворено за посещения.

Continue reading На изложба: „Прима“ at Acrista Cafe.

Не знам дали красотата ще спаси света, но мен със сигурност ме спасява.

Не можех да си пожелая по-прекрасен подарък за Коледа от балета “Ана Каренина” (постановка на Лео Муич, с участието на балета на Пловдивската опера, Марта Петкова и Никола Хаджитанев).

За мен балетът открай време е свещено тайнство, изпитвам дълбок респект към толкова изискващо, но и така възнаграждаващо изкуство. Винаги донякъде ми е напомняло на айсберг, от който ние, зрителите, виждаме само върха в цялата му прелест, а отдолу, под повърхността, се крият огромно количество труд, и усилия, и стремеж към съвършенство.

Този спектакъл ме остави възхитена  – и музиката, и минималистичните декори, и костюмите, и усещането за съвременност на танца, въпреки класическото произведение в основата.

Continue reading На балет: „Ана Каренина“ at Acrista Cafe.

Боже, каква прелест! Влюбих се в тази изключителна жена още, когато я гледах в „Жизел“, а след „Аморе“ вече ми се струва, че тя е не просто човешко същество, а флуид в лилава рокля, който омагьосва с неземна грация и изящност..

От трите етюда, „моят“ беше „Преди дъжда“ – семпъл, с абстрактна идея, минималистична сценография, прекрасна хореография, докосваща  музика.

Истинска привилегия е да гледаш прима балерината на Болшой театър в съвременен балет, това е абсолютно разчупване на стереотипа, че тя непременно трябва да е лице на класическия балет – „Лебедово езеро“, „Жизел“, „Спящата красавица“, тя със сигурност е неотразима във всички тях, но в „Аморе“ (може би и заради петия ред) аз лично я усетих истинска, някак реална и мистична едновременно.

Continue reading На балет: „Amore“ at Acrista Cafe.

Снимков материал: Софийска опера и балет

Напоследък съвсем съзнателно разширявам балетния кръгозор и след „Пахита“ и „Жизел“, без никакво колебание се озовах на „Корсар“. Въпреки че „Жизел“ беше изключително удоволствие заради участието на неописуемо грациозната Светлана Захарова – прима балерината на Болшой театър, „Корсар“ дотук е най-красивата балетна постановка в моя все още скромен списък. Музика, визии, семпли, но създаващи атмосфера декори, осветление, изящни костюми, закачливост и невероятно добри балетисти – всичко това беше истинска наслада за сетивата. Излязох от Операта възторжена и незабелязваща неспирния декемврийски дъжд в петъчната вечер.

този публичен албум на Светослав Николов пресъздава прекрасно атмосферата от репетициите до самия спектакъл >>

Continue reading На балет: „Корсар“ at Acrista Cafe.

Не за първи път гледам фламенко на сцена, но за Националния балет на Испания вчера в НДК мога да кажа единствено: струваше си очакването през последните два месеца!

Още от встъпителния танц, сред завладяващото синхронно потракване на токчета и кастанети в почти пълна тишина, поех дълбоко въздух и възторгът продължи до самия край на спектакъла. Динамика, страст, разнообразна хореография, впечатляващи костюми, перфектен състав, прекрасна музика – все съставки, гаранция за магия.

За мен всеки път е удивително как с фламенко танц може да бъде изразена почти всяка човешка емоция и преживяване – привличане, радост, страдание, нежност, съперничество, тъга, надмощие… и любов.

Continue reading Фламенко прелъстяване at Acrista Cafe.

Не знам дали, защото в последно време няма силни и впечатляващи продукции или понеже ходенето на кино става все по-рядко явление (ех това домашно кино), но нещо филмовите ми ревюта никакви ги няма. Ето повод да се поправя:
На моменти твърде зловещ, мрачен и мъчителен, Черният лебед успява да прикове вниманието и да провокира към размисъл (може би именно заради злокобно-психарския подход) и то в няколко посоки: за цената на “върха” и болезнения стремеж към тъй измамното съвършенство… за страстта (или липсата й), която влагаме в нещата, които най-много искаме… за тайната страна, която всеки от нас крие в себе си… за тежестта на чуждите амбиции и посоката, в която тласкат отношенията с родителите… за нечовешкото вътрешно надскачане и осъзнаването, че „единственият човек, който стои на пътя ти, си самата ти“…

Аронофски за сетен път доказва гения си, а Оскарът за брилянтното изпълнение на Натали Портман е напълно заслужен.

Continue reading „Black Swan“ at Acrista Cafe.