Едно от нещата, които поддържаха и продължават да пазят здравия ми разум през тази странна година, със сигурност са подкастовете*, които следя. Споделям ги с огромно удоволствие, защото те са доказателство как технологиите скъсяват дистанцията и дават възможност да се докоснеш до изумителни личности, артисти, писатели, мениджъри, лидери, визионери и да почерпиш от извора. Тук е моментът и да споделя, че абонаментът ми за Pro версията на Spotify се оказа едно от добрите решения тази година – достъп до безкрайно количество музика и качествено съдържание без реклами – това към днешна дата е направо лукс.

Unlocking us – Brene Brown

Откакто преди няколко години гледах TED презентацията на Брене за уязвимостта, не съм спряла да поглъщам с възхита книгите й, интервютата й, гостуванията й в други подкастове и предавания.

Continue reading Подкастове, които следя at Acrista Cafe.

Миналата година, когато беше първото издание на Women. Speak. Live., Ани ме покани да бъда лектор и аз спонтанно казах Да. После влязох в едни лични филми, пътувания в чужбина за медицински изследвания и се наложи да се оттегля от участие. Тази година Ани ме покани за втори път и просто нямаше как да й откажа. За да бъда искрена, и двата пъти имах треперливо свиване в стомаха, реакция от типа: какво ще им говоря на тези мили хора там и други такива вътрешни бариери. Обаче явно бях стигнала период, в който абсолютно осъзнавах необходимостта от излизане извън зоната на комфорта, затова се заинатих и си казах, то нали именно това е целта на такива форуми – да споделиш как се надскачаш, как израстваш, как те е страх, ама действаш…
Събитието мина, беше вдъхновяващо и уютно като усещане, и безспорно обогатяващо.

Continue reading WOMEN.SPEAK.LIVE. 2018 at Acrista Cafe.

Зачетох книгата на Ани в една слънчева ноемврийска неделя, веднага след форума Women.Speak.Live., където се сдобих с нея.
С чаша горещо кафе в ръка и за фон – аромата на ябълков кекс с канела, който тъкмо бях сложила във фурната. Още от първите страници ме обгърна едно усещане за спокойствие и автентичност, което (като пишещ от години човек знам) идва, когато се изразяваш писмено и споделяш личната си история… Начинът, по който общуваме днес, заради бързането, заради тоновете информация за обработване и дискутиране, почти не ни позволява да се спускаме под повърхността – на дълбокото (там, където на мен обикновено ми е най-интересно), затова и изписаните страници винаги са като дар, с който се докосваш до непознатите страни, преживяванията, опита на човека, който пише.

Continue reading „Жената, която създадох“ at Acrista Cafe.