• разпилени,  самоусъвършенстване

    Минимализъм

    Колкото повече нараства консуматорската истерия и информационната какофония около мен, толкова повече се интересувам от минимализма като начин на живот. Наскоро добавих видео канала на Matt D’Avella и започнах да се връщам към идеите за драстично разчистване и освобождаване от всичко (ама всичко) излишно. всъщност тази концепция ми е близка от години. Аз съм от редовно изхвърлящите и преподреждащи OCD* -та, защото иначе не бих могла да функционирам нормално. Фен съм на минимализма в архитектурата, интериора, модата и нещата в гардероба, устройствата и отношенията. Изпитвам истински ужас от вещоманията, плюшкин-щината, старинните интериори със задушаващите мебели, манията по количества обувки, а магнитчетата по хладилниците ме хвърлят в откровен потрес. Сигурно в предишен живот…

  • пътешествия

    Последните летни дни

    Четирите дни в Гърция бяха като десерта на това лято, прекарано изцяло извън града. Едва ли мога с днешна дата да впечатля някого с красотите на Халкидики (за нас за пръв път), затова просто споделям няколко попадения (най-вече кулинарни) от това пътуване. Спиращите дъха гледки и никога нестигащите количества октопод и тарама направиха пребиваването в гръцко както винаги освежаващо удоволствие. Първият ден пропътувахме цялата Kassandra. В Polychrono съвсем импровизирано влязохме за обяд в таверна Ayra на крайбрежната – ако сте любители на рибената чорба и гръцката мусака, запечена в гюведже – това е правилното място. Допълнително очарование внася собственикът му, който е нещо като гръцката версия на Ченкете от Синьо лято…

  • разпилени

    Лято на село

    Близо десет години вече, откакто съм на свободна практика, но по ред причини това е първото цяло лято, което прекарвам извън града. На село. Стягаме багажа, в който освен храна, има пет платна (да не остана ненаработена), два чифта гирички, саксии с цветя (за да ми е красиво тези два месеца), книги, умора за 5 години назад и надежда, че дните на село ще заличат целия стрес на тези неописуемо трудни последни години… Първите 20 дни изобщо не усещам, че си почивам. Чистене, разместване, изхвърляне, горене, пак чистене и отърваване от още излишни вещи. Около рождения ми ден е несвойствено студено, палим камината и пека любимите ми шведски коледни сладки.…

  • разпилени

    Среща със себе си

    Като замигат батериите ми на червено и започна да генерирам само “безсмислени” мисли (и гремлините превземат нервозния ми мозък), пътуването става животоспасяващо и може би единственото решение, способно да ме извади буквално от коловоза. Да пътувам сама пък е особено удоволствие, защото е нещо като подарък към мен самата – тогава не говоря много, ясно чувам мислите си, подреждам се, заземявам се и политам едновременно, виждам нещата по-мащабно и отстрани, размечтавам се, не следя времето, глезя се и си доставям си радост съзнателно: в този случай например бе дълга разходка по брега, докато кецовете ми се пълнеха с пясък и взиране в хоризонта, докато морския бриз отвя всичката тиня на…

  • разпилени

    Нова година – ново начало

    Тъъй.. нова година, като чисто бяло платно. Какво ще нарисувам на него? Кой знае? Не ми остана ред да напиша пост за отминалата 2017 (защото последните 4 дни от нея смело се впуснах в пребоядисване на ателието), но беше добра година. Наситена. С хубави и не-толкова-хубави дни. Със свършена безценна вътрешна работа, с пътешествия, с учене да казвам Не, с почти изцяло реализирани картини, с мъдрост, придобита по трудния начин, с низ от малки, но толкова прелестни моменти, със споделени “обикновени вълшебства”, както ги нарече един приятел. за всичко това – изпитвам благодарност. Ако научих нещо последните години, то е, че не мога и не искам да планирам. Мога само…