“Свещена билка”

Малко ми е тъжно, че Фрида Кало е на път да се превърне в клише, подобно на Густав Климт – и двамата толкова разпознаваеми, запомнящи се, и като драма, и като картини, накичени по чаши, чанти, тениски и календари. И с това хората си мислят, че ги познават, че знаят всичко за тях и живота им…

Затова се радвам всеки път, когато някой подходи креативно, както в случая с колоритната биография на Фрида, наречена “Свещена билка” на бележника – дневник, в който тя е описвала емоции, случки, преживявания и рецепти.

“Когато четката пренесе това бракосъчетание от багри върху платното, очите й спряха да плачат, а в душата й настъпи успокояващ мир. Тогава се появиха тоновете с дъх на манго, устните с ягодов цвят, страните като праскови и косите от шоколад. За първи път в живота си почувства нещо, което я откъсваше от този свят, предлагаше й сладостта на секса, удоволствието от храната и женската увереност. Почувства се свободна.”

Купих книгата в електронен вариант от Колибри. Нужно ми беше малко търпение в началото, докато изтегля файловете, но устоях заради трепета да пълня Pocketbook-a с книги не само от Читанка или дръпнати оттук-оттам. И май започвам да свиквам с това сравнително ново преживяване, наречено “четене на четец” и дори да го приемам за удоволствие.

Какво друго четох през лятото споделям тук >>

Абсолютният ми книжен фаворит от дълго време насам >>

“Винаги има решение”

Сигурна съм, на всички ни са се случвали онези интересни съвпади, в определен момент от живота към нас да дойде точното нещо (човек, книга, послание, урок), от което се нуждаем, за да избистрим идея, да намерим потвъждение за дадено решение или че просто сме на прав път.

Така се случи с мен и книгата на Мари Форлео (на български се казва “Винаги има решение”) – попадна в ръцете ми малко след като в мен изкристализира желание за огромна промяна в няколко посоки, която нарекох The Two-Year Project и която ще бъде невъобразимо предизвикателство за мен на всички нива. И макар да бях леко скептична, че ще науча нещо ново, погълнах страниците за два дни и установих, че изпитвам прилив на енергия, ентусиазъм и увереност, че съм на прав път.

Тук е моментът да споделя, че следя Мари от години, изгледала съм повечето й видео материали в Marie TV и проследих целия процес по промотирането на книгата й Everything is figureoutable в Щатите – от избора на снимка за корицата до турнето, в което Мари вложи нечовешка енергия и чудовищна издържливост.

Както вече сигурно става ясно, много й се кефя. Може би, защото от всички бизнес гурута, които циркулират из мрежата, Мари е с най-близка до мен кръвна група – естествена, земна, с моменти на внушителна, но добре премерена лигавина (разбирай не се взима на сериозно), но и с едни от най-задълбочените и интересни интервюта и съвети за създаване и развиване на собствен бизнес.

Излишно е да казвам, че книгата е настолна – можеш да се връщаш към нея отново и отново, когато имаш необходимост, казус, зацикляне. Подбрах един цитат от раздела за Страха, който изрезонира в мен:

“Страхът е едно от най-погрешно разбираните неща. Ако го оставим неизследван, той убива мечтите. Смазва душата. Той е властелинът на посредствеността.(…)

Знаеш ли какво? Всички се страхуват. Всеки, включително най-добрите художници, спортисти, писатели, артисти, родители, бизнесмени, социални активисти, учени и военни лидери. От новаците до майсторите. Всеки човек, когото познаваш, и тези, на които се възхищаваш. Всички те редовно изпитват страх. Не си пречупен или слаб, ако те е страх. Ти си човешко същество.
Но това поставя въпроса: защо страхът парализира някои хора, докато други преминават през него? (…) Страхът като всичко друго има решение.

И ще трябва да му намериш решение, защото без значение какво искаш да изследваш, промениш или преодолееш, страхът ще изплува на повърхността през целия ти път. Добрата новина е, че неизследваният страх е като залежи от злато. Той съдържа богатство за тези, които са достатъчно мъдри да пресеят речния пясък.”

“От кухнята” на турнето за представяне на книгата:

В разговор със Сет Годин:

“Любов”, Елиф Шафак

Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, които ще дойдат?

Цитат на деня

“Нека се разберем: минавам за любопитен, жизнерадостен, обожавам човечеството и неговата сложност, вълнувам се от хора и произведения – иначе нямаше да съм нито писател, нито драматург, нито читател, – но понякога вярата ми в човека сякаш преминава през затъмнение. Рядко, макар и редовно, се налага волята да ми припомня, че ценя човешкия род, толкова силно ме разклащат насилието, неправдите, глупостта, бездушието към красотата и най-вече примирението с посредствеността.
Човекът трябва да бъде обичан… но колко е трудно да го обичаме! Както човек не може да бъде оптимист, без дълбоко в себе си да е познал песимизма, така и не може да милееш за човечеството, бе малко да го мразиш.”

Из писателския дневник към “Двамата господа от Брюксел”, Ерик-Еманюел Шмит

“Живот в скалите”

Обикнах редовете на тази книга бавно и на малки глътки, докато разказът постепенно ме въвеждаше в необиновената история… Имам си любима необходимост, за да ме грабне един текст и да ме спечели безрезервно – в него да присъства неуловимото и ествествено преливане на действие с философски размисли или анализи. “Живот в скалите” е изтъкана точно с магията на това преливане и макар книгата да не беше моя, признавам си, не можах да се удържа и подгънах немалко ъгълчета…

“- Стигнеш ли до кръстопът, сине – каза Демир на Богомил веднъж, – забий си тоягата, дето ти е била опора по пътя дотам. Като табела без посока я остави да стърчи, като незавършен кръст върху пресен гроб. Като гръмоотвод. Приседни, но не, за да помислиш. Щом вече си на кръстопътя, значи сам си го извикал и знаеш накъде да поемеш още преди да си пристигнал. Приседни, помълчи, за да благодариш. И после тръгвай. Без да се подпираш. Ако пак стигнеш до същия кръстопът и си видиш забитата тояга, не се обвинявай. Не посоката е била грешна, а ти си имал нужда да се повъртиш в кръг. Човек винаги стига до един и същ кръстопът различен.”

Прочети повече “Живот в скалите”