Ново арт начало

В живота на определени периоди от време настъпват моменти на важни промени, нови начала, които пренасочват и пренареждат…

В професионално отношение за мен такъв момент настъпи, когато излязох от офисите и се фокусирах само над това да бъда художник.
После, когато след десет години рисуване със сух пастел, реших да сменя материала и да премина изцяло на маслени бои.

Сега отново е време за промяна – след повече от десет години на едно място, е време да отделя творческата част от галерийната и офисната част. Какво означава това.. За клиентите – нищо. За мен – преместване на рисуването на друго място е огромна, огромна промяна. От една страна е фокусиране, бягство, пространство само за мен и за творчество, по-големи платна, повече спонтанност и импулсивност… От друга страна – инвестиция, още един разход, още една тревожност в дългия списък с неизвестности…

Поне в едно нямам съмнение – в разбирането с абсолютна категоричност, че е необходимата и правилна стъпка за мен на този етап. И явно някак съм готова за тази промяна, защото мястото ме намери по-скоро от очакваното, докато още приключвах календара като проект и в зверска умора от него…

Да, началото на календарната година невинаги съвпада с началото на високо енергиен период и ето че януари изтече интензивен, натоварен, изморителен, без дори да успея да си поема въздух.
Затова сега не бързам, не изисквам, ако не стане днес, ще стане утре, не искам припряност, не искам насадена отвън динамика, искам осъзнатост и енергия, която ще дойде само с много сън и забавяне на процесите… най-вече в главата ми.

А останалото… искам да вярвам, че това ще начало на плодотворен и съзидателен, и удовлетворяващ период. В който ще съм в мир със себе си и със света около мен. Много искам да е.

Swarez Art

Отдавна не съм се впечатлявала от художник така и то комплексно – от избор на материал (емайл бои), от разработване на техника по метода грешка – опит, от комбинирането на няколко работни пространства с галерия, до позициониране на пазара, мащаб (огромни платна), които доставя къде ли не по света, до личния подход (лично инсталиране в рамките на UK) и до експериментите с различни материали извън картините – алуминиеви скулптури, арт с цветна смола, емайл бои върху карбон…
Ед, който твори под марката Swarez, е абсолютно самоук и макар често да му казват, че “това-може-да-го-нарисува-и-пет-годишното-ми-дете” и че с тези абстракции “никакъв художник не е”, неговата история е толкова вдъхновяваща, че изчетох надлежно всяка страница на сайта му и изгледах всички налични видео материали от канала в Youtube. Следвам го и в Instagram, ей така, за вдъхновение.

Благодарна съм за откривателства като него и споделения му опит.

  • artwork’s photo copyright belongs to the rightful owner

Февруарски филмов микс

Bohemian Rhapsody – не съм от толкова заклетите фенове на Queen, които сравняват сцена по сцена филма с документалните кадри от концертите и интервютата. Но за мен филмът е изключително добре направен, а ролята на Рами Малек е нечовешки трудна и отлично изпълнена, предвид тежестта на обожанието към Фреди Меркюри. В интервютата покрай пускането на филма излизат интересни факти “от кухнята”, например че първата заснета сцена е Live Aid концерта (!), за работата с movement couch, детайли за гримовете и костюмите. Бих го гледала втори път, затова ще чакам с нетърпение 5-часовата режисьорска версия. абсолютно заслужени Златен глобус и BAFTA.

Green Book – брилянтен, наистина брилянтен. и Виго Мортенсен, и Махършала Али са постигнали онази химия на екрана, която прави удоволствието от актьорската игра неописуемо. Филмът е по истинската история на Тони Вилалонга за срещата му с пианиста Др. Дон Шърли, диалогът е свеж, забавен, идеите зад хумора – твърде сериозни, персонажите – няма как да са по-различни във всяко отношение, но все пак там, където световете им се пресичат, има много какво да дадат един на друг.

At Eternity’s Gate – оцених актьорската игра, не успях да оценя докрай самия филм. Безспорно Уилям Дефо прави изключителна роля, а подходът – да видим събитията през очите на художника – силен и оригинален, но може би животът на Ван Гог вече става твърде често обследван и някак губя интерес към него. Тягостен, бавен, предаващ страданието, мизерията и лудостта до съвършенство. Както и непреодолимия стремеж към красотата, който граничи с вечността.

Roma – наричат този филм визуален шедьовър и може би е така. За мен той беше просто разрез на един конкретен момент от действителността на една конкретна жена, в едно конкретно семейство. И всички съпътстващи ежедневни радости и проблеми, живописно вградени в общата картина. Интересен факт е, че изпълнителката на главната героиня Yalitza Aparicio не е актриса, кастингът е продължил много дълго, докато накрая я откриват почти случайно. При всички случаи испанският език за мен беше удоволствие.

The old Man and the Gun – ако това наистина е последният филм на Робърт Редфорд като актьор, то го е избрал с много финес. Ретро, спокоен, дори лежерен, като намигване към едно отминало време, което носи специфична джентълменска романтика.

Downtown Abbey – сигурно остарявам безнадеждно, щом се влюбих в този сериал, изгълтах ненаситно шестте сезона и коледните епизоди и сега чакам игралната версия. Маги Смит, о, тази прекрасна Маги Смит. Пък и всички останали. Удоволствие за под одеалото в снежното време.

“Геният: Пикасо”

Знаех, че вторият сезон на Genius ще е и вдъхновение, и размисляне, и безкрайно нужен контекст, все едно отдавна си захванал да сглобяваш пъзел от нечий живот, но са ти липсвали парчета и причини.
Няколко неща останаха да резонират в мен след десетте серии за този необикновен, своенравен, напорист новатор, който някои биха нарекли и ръб, и женкар, и егоист и сигурно биха били прави според гледната точка:

– целеустременността и категоричния отказ да прави компромиси
– ожесточеното желание да надскочи колега, от когото е бил респектиран (Матис) и с това да надскочи самия себе си
– трескавото търсене на новото, различното, радикалното
– употребяването на жените като източник на любовна енергия, загадка, вдъхновение, които непрестанно да го държат “гладен” за живот
– категоричното отхвърляне на каквито и да било правила
– поставянето на изкуството пред и над всичко (което е условие за величие, стига да си готов да платиш цената)

“Final Portrait”

Преди да гледам филма не знаех много за творчеството на Алберто Джакомети, макар да съм виждала някои от емблематичните му източени фигури. Затова на десетата минута изпитах необходимост от контекст (кой е този луд по цялата глава щвейцарец с италиански произход, който се кара на картината с английското “fuuck” с френски акцент; забавен, сумтящ, невротичен, съмняващ се в себе си, в неспасяемо търсене на съвършенството, което е “просто невъзможно”), спрях филма и попрочетох резюме на биографията му. След което истински се забавлявах.

Филмът на Станли Тучи е фокусиран над една конкретна случка от живота на Прочети повече “Final Portrait”