“La promesse de l’aube”

Това е вълнуващата история на Ромен Гари – френският писател с руско-еврейски корени, който печели два пъти наградата Гонкур за литература. Това е и история за силната майчина любов, която в желанието си да даде по-добър живот, прекалява, обсебва, диктува, изисква, натоварва с непоносима амбиция.. И когато вървиш през живота си и постигаш нещата заради някой друг, рано или късно постиженията загубват смисъл, а отвътре оставаш изгубена и празна черупка.
Великолепна роля на Pierre Niney, толкова е добър този младеж, а за Шарлот Гейнсбъро какво да кажа – поредна нечовешка роля. Музиката е на Макс Рихтер. Изобщо – кино удоволствие в съботната вечер.

Филми за творци

Тези дни добавих две нови перли сред колекцията ми от филми за художници, които стават все по-изразителни и дълбоки.

Първият е “Renoir” – фокусиран върху късните години на Реноар, когато болките в ръцете почти не му позволяват да работи. Филмът е истински пир за сетивата – с неповторимата светлина и багри на Лазурния бряг, живописния пейзаж като от прекрасен сън, мекото оранжево сияние в косите на непокорната Андре – модел за едни от най-изразителните платна на Реноар и муза за неговия най-голям син – Жан. Контраст на цялата тази красота е мрачната къща, неизказаните думи, войната, болката, която нощем е най-големият кошмар. “На този свят има твърде много грозота, за да я влагам и в картините си”, казва Реноар. Бих добавила, че красотата винаги има своята сянка, непоносима цена, тъмна страна. И колкото по-наситена, толкова по-ярка е светлината…

Вторият филм е на Fernando Trueba и е абсолютна класика. The Artist and the Model е черно-бял, съзерцателен, бавен, концентриран върху погледа, формата, вътрешната емоция. И тук всеки кадър е картина, но лишена от цветове, изчистена и простичка. Ателието на възрастен скулптор, който открива муза за последната си велика творба. Тя е съвършеният образ на женствеността, въплъщава всичко, което може да докосне струната на порива да създадеш, и онази, другата, почти забравена струна на чувствеността. Великолепен портрет на артиста.

“The Untouchables”

AcristaCafe_movie_Intochables

Не ми се случва често да пиша за френско кино, а може би трябва, защото правят страхотни филми. The Untouchables (преведен като “Неразделните”) е поредното доказателство за това. Казват, че смешното и тъжното вървят винаги ръка за ръка, а в този филм са преплетени така великолепно и с фино чувство за хумор, че ти стига право в сърцето.
Двама души, различни като олиото и водата, които принципно не би трябвало да се срещат, променят взаимно живота си в добро и лошо. Комичните ситуации деликатно поднасят една всъщност потресаваща съдба. Филмът е с много висок рейтинг в IMDb и е правен по истински случай.