“The Dig”

Ако някой ден сърцето ми се пръсне на хиляди парченца, нека е от красотата на този свят, а не от всичката му тежест и тегоба…

Истинска перла сред “засушаването” откъм качествени филми напоследък, “The Dig” разказва действителната история на откриването на едно истинско съкровище в навечерието на Втората Световна война.

Прекрасни Кери Мълигън и Ралф Файнс в главните роли, зашеметяващо красиви кадри с почти извънземна светлина, докосваща сърцето музика и една почти забравена протяжност на действието, която толкова обичам. Находка за романтични сърца.

По романа на Джон Престън.

“The Last Vermeer”

Най-фрапиращата измама в историята на изкуството е в центъра на този интригуващ филм, създаден по действителните събития от живота на холандския художник Han van Meegeren.

За пръв път попаднах на нея в един от епизодите на поредицата на BBC “Fake or Fortune” и още тогава бях впечатлена и изумена от противоречивостта на фактите.

Ван Меегерен е арестуван малко след края на Втората Световна война, като е обвинен в предателство заради продажбата на изкуство, считано за национално съкровище (Вермеер) на Херман Гьоринг, за рекордна сума (най-скъпо продадената картина към тогавашна дата).

В хода на разследването става ясно, че Ван Меегерен, отхвърлен като талант от критиците и арт експертите за собствените си картини, решава да си отмъсти като копира един от най-признатите и уважавани холандски художници и продава неизвестно колко картини, удостоверени като истински Вермеер от същите тези експерти. Към момента на делото срещу него, тези картини са в едни от най-известните музеи в Холандия и Щатите.

Филмът повдига много въпроси, част от които, сигурна съм, си задава всеки художник и човек с отношение към изкуството. Трябва да призная, че изпитах немалко задоволство от триумфа на Ван Меегерен над твърде претенциозното съсловие на арт “експертите”, които и до ден днешен са единствените овластени да решават дали едно произведение е автентично или не и дали някой има талант или не (?!).

И още нещо, ако копист, способен колкото Ван Меегерен, може да нарисува “Вермеер”, то не е ли той гениален точно колкото него? Уви, в изкуството всичко е толкова относително и субективно, че едва ли може да има една единствена истина. 

И една любопитна техническа подробност: за да изглеждат боите стари, Ван Меегерен използва бакелит, материал, открит едва през 1909 година. И разбира се, стари, автентични платна. Въпреки противоречивата му личност, не мога да не се възхитя на нахакаността и находчивостта му.

“Soul”

В първия кино пост за тази година изказвам искрената си възхита от новия артистичен шедьовър на Pixar. И ако някой си мисли, че анимациите са само за деца – да гледа тази – красива, вълнуваща и докосваща, но и толкова размисляща за смисъла, предназначението, призванието, “пламъчето” във всеки от нас. С гласовете на Джейми Фокс и Тина Фей, и с изумителен джазов саундтрак.

“David Attenborough: A Life on Our Planet”

Задължително за гледане и осмисляне…

Сър Дейвид Атънбъроу, на 93, все така обаятелно разказва приказката за дивата природа на нашата планета, която ние, човеците, уж най-интелигентните същества, с лека ръка консумираме, газим и безогледно унищожаваме…

Зашеметяващо красивите кадри и драматичната музика правят разказа още по-зловещ в предсказуемостта на последствията. Дано още не е твърде късно… иначе година с корона вирус съвсем скоро ще ни се вижда като песен, сравнено с това, което ни очаква.

“The Burnt Orange Heresy”

Поредният филм в колекцията филми за художници ме остави от една страна леко разочарована, леко разтърсена и с леко неприятно чувство… От друга страна в света на претенциозното изкуство (с претенция за величие, за сериозност, за гениалност) има толкова излишна поза и фалш, че всяко “поставяне на място” на тези среди ме изпълва с откровено задоволство.

Бидейки европейска продукция, филмът е красиво заснет, с прекрасна локация на езерото Комо и изящна женска фигура в центъра на събитията. И тук свършва хубавото. Главният герой е арт критик, обхванат от тъмна и страховита амбиция, оплетен в лъжи и с обсесия, която изважда на повърхността нечовешка жестокост – и то заради една картина.

Красивата и тъжна музика на Craig Armstrong допълва мрачната и натегната атмосфера.
По едноименния роман на Charles Willeford.

Темата, по която още разсъждавам: в книгата гениалният художник, чиято картина е толкова ценна, че се стига до убийство за нея, всъщност през живота си не е нарисувал нито една творба, но мистерията и историите, раздухвани от пресата и арт средите, го превръщат в легенда, съответно в баснословно скъп художник…