“Hamilton”

Това, че сме затворени по къщите, съвсем не означава, че не можем да се докоснем до късчета виртуозност, сътворявана на другия край на света.

Първо държа да отбележа, че с мюзикълите границата винаги е много тънка – когато нещо звучи изкуствено или префърцунено, или преиграно, аз лично го усещам директно в стомаха – започвам да изпитвам нещо като неудобство, сякаш съм свидетел на неловка сцена. Затова рядко се обръщам към този жанр, но все пак от време на време нещо привлича вниманието ми.

“Хамилтън” е спектакъл на Бродуей, за който чувах само суперлативи и то от различни източници и стоеше в списъка за гледане от лятото. Това е историята на Александър Хамилтън – един от основателите на Съединените щати и финансов министър, но ако си мислите, че мюзикълът е някаква скука, ще сгрешите много. Точно обратното: еклектичен е, истински миш-маш от музикални стилове, на моменти забавен, с наелектризиращ заряд и съумява да разкаже тази иначе не особено интересна и най-вече неизвестна на мнозина история по завладяващ начин.

Spoiler alert: за да има шанс да ви хареса “Хамилтън”, трябва да сте поне малко фенове на Еминем 🙂

И един откъс, да не е съвсем изненадващо:

“Amore” / Svetlana Zakharova

Боже, каква прелест! Влюбих се в тази изключителна жена още, когато я гледах в “Жизел”, а след “Аморе” вече ми се струва, че тя е не просто човешко същество, а флуид в лилава рокля, който омагьосва с неземна грация и изящност..

От трите етюда, “моят” беше “Преди дъжда” – семпъл, с абстрактна идея, минималистична сценография, прекрасна хореография, докосваща  музика.

Истинска привилегия е да гледаш прима балерината на Болшой театър в съвременен балет, това е абсолютно разчупване на стереотипа, че тя непременно трябва да е лице на класическия балет – “Лебедово езеро”, “Жизел”, “Спящата красавица”, тя със сигурност е неотразима във всички тях, но в “Аморе” (може би и заради петия ред) аз лично я усетих истинска, някак реална и мистична едновременно. Стори ми се, че за нея спектакълът е много лично и интимно преживяване, в което имахме честта просто да надникнем, затаили дъх в тези вълшебни час и половина.

photos found online, copyright belongs to the rightful owners.

“Корсар”

Снимков материал: Софийска опера и балет

Напоследък съвсем съзнателно разширявам балетния кръгозор и след “Пахита” и “Жизел”, без никакво колебание се озовах на “Корсар”. Въпреки че “Жизел” беше изключително удоволствие заради участието на неописуемо грациозната Светлана Захарова – прима балерината на Болшой театър, “Корсар” дотук е най-красивата балетна постановка в моя все още скромен списък. Музика, визии, семпли, но създаващи атмосфера декори, осветление, изящни костюми, закачливост и невероятно добри балетисти – всичко това беше истинска наслада за сетивата. Излязох от Операта възторжена и незабелязваща неспирния декемврийски дъжд в петъчната вечер.

Прочети повече “Корсар”

Камен Донев “За сватбите”

Изпитвам огромно възхищение към енергията и страстта, които Камен Донев излива в спектаклите си. Помня, че когато преди години гледах За народното творчество, после ме болеше челюстта от смях, толкова бисери се ръсеха ежесекундно в ефира. “За сватбите” ми се стори по-балансиран – хуморът отново е стихиен, а историите на моменти предизвикват неистов хилеж, но се редуват с повече песни и танци (и то какви!), допълващи разказа. Реалното предложение за брак пък си беше истинска смелост – като се има предвид, че свидетели бяха има – няма 10 хил. човека… Много ми хареса решението ансамбълът на Филип Кутев да не е в народни носии, а в ретро облекла – невероятна елегантност излъчваха тези грацилни девойки. Изобщо – голямо браво за идеята и за труда и крайния резултат, който бе наслада за сетивата сред пълната до краен предел зала Армеец и грандиозно зареждане на батериите.

Фламенко прелъстяване

Не за първи път гледам фламенко на сцена, но за Националния балет на Испания вчера в НДК мога да кажа единствено: струваше си очакването през последните два месеца! Още от встъпителния танц, сред завладяващото синхронно потракване на токчета и кастанети в почти пълна тишина, поех дълбоко въздух и възторгът продължи до самия край на спектакъла. Динамика, страст, разнообразна хореография, впечатляващи костюми, перфектен състав, прекрасна музика – все съставки, гаранция за магия. За мен всеки път е удивително как с фламенко танц може да бъде изразена почти всяка човешка емоция и преживяване – привличане, радост, страдание, нежност, съперничество, тъга, надмощие… и любов. Много любов. Резките, почти на предела извивки и завъртания, нажеженият заряд, оглушителния клапинг, пръските пот от косите на мъжете, потропването на токчетата – от всеки детайл струи драма и страст, които правят танца и историята, която разказва неустоима. Като прелъстяване, на което не можеш да не се поддадеш.