“Ted Lasso”

И какво стана сега, уж хич не гледах комедии, камо ли да препоръчвам на блога, обаче напоследък (може би защото реалният живот вече никак не е шега работа), единственото, което мога да понеса, са по-лекинки неща и ето на.

Този сериал дълго време го заобикалях, отбягвах и пренебрегвах (вероятно заради твърде фамозния мустак на главния герой и защото погрешно презюмирах, че е твърде много за спорт/футбол), но броят на получените филмови награди и фактът, че Брене Браун му е огромен фен, наклониха везните в полза на чаровния Тед Ласо.

И, о, боже, дали не е брилянтен?? Първите 6 епизода погълнахме наведнъж и ако беше уикенд, сигурно и двата сезона щяха да бъдат глътнати на една хапка. Всъщност разбрах защо Брене го харесва – типажите са класически – има си и жена – ламя, и вечно ядосан на всичко персонаж, и нарцисист по учебник, а треньор Ласо е обратното на мачо клишето, непоправим оптимист, виждащ доброто във всичко и във всеки, но не без собствени грижи в живота.
Всеки от героите се е окопирал зад бронята си, за да скрие уязвимост, ранимост и неувереност. Хуморът балансира чудесно сериозните идеи и чистата доза психология, която е в основата на сериала.

Подкастът с Джейсън Судейкис, който аз лично ще изслушам, когато приключа и с втори сезон.

“The me you can’t see”

Малко след като излезе книгата на Д-р Брус Пери и Опра Уинфри “What happened to you: Conversations on Trauma, Resilience, and Healing”, по Apple TV+ излизат документалните серии “The me you can’t see”, посветени на менталното здраве, на травмите, депресията и всичко останало, което ни изпива мозъците, но си мълчим упорито, защото така сме научени и се оправяме кой както може. 

Силно съм впечатлена. По темата има да се говори тепърва и трябва много много да се говори. В никой случай не е нещо леко за гледане. Но всеки от нас носи своя тежък “багаж” и ако това е начин да припознаем и осъзнаем макар и малка частичка от него, си е струвало усилието.

Огромен, огромен респект пред смелостта на всички участници, дръзнали да разкажат историите си на този твърде често нетолерантен, осъждащ и жесток свят, като се започне от (принц) Хари, през самата Опра, през атлети, поети, семействата на известни актьори и се стигне до обикновени хора като мен и вас.

“The Good Place”

Тези от вас, които следят кино раздела на блога, знаят, че рядко препоръчвам комедии. Просто, защото рядко гледам такива. Сегашното странно време обаче явно изисква гъвкавост и излизане от собствените модели, та ей го на, пиша самостоятелен пост за комедия 🙂

“The Good Place” е свеж, колоритен и оригинален поглед върху смъртта като начало и какво ни чака след нея. Актьорският състав е брилянтен, като се започне с великолепния Тед Дансън (“Бар Наздраве” от праисторическата 1982 г.) и се стигне до Кристен Бел, тази мини фурия, чиято героиня е в центъра на цялата щуротия. Смях, смях, но и много размислящи идейки, пръснати ей така между другото. 4 сезона глътнати на един дъх.
Препоръчвам силно и Youtube страницата на сериала, след като го изгледате.

“Homeland”

Някои сериали по ред причини отлагам толкова дълго време, че те накрая приключват и успявам да направя маратонско гледане на всички сезони. Homeland е такъв случай – все имаше нещо друго за гледане, опасявах се, че ще е твърде американизиран, темата е тежка, донякъде предсказуема и нямах нагласа. В крайна сметка два месеца на село са добро време за наваксване, така че най-после му дойде моментът.

Първите три сезона ме отвяха. Многопластови герои, храна за размисъл, размиване на идея за добро-лошо, динамика да ти докара сърдечен удар. И противоречия. Противоречията в човешката природа, в отношенията, там, където нищо не е просто, нищо не е черно – бяло, е темата, която ме приковава, влиза ми под кожата, натиска бутони, искам още и още от нея.

Останалите сезони също са добри, динамични, с обрати, но повече ми напомняха на всички шпионски филми, които сме гледали през годините, липсваше ми тънката и интензивна романтична нишка, която спояваше драмата на първите три сезона. Клеър Дейнс изнася целия сериал на раменете си и прави една от най-силните и запомнящи се женски роли в този жанр кино. Шегувахме се с мъжа ми, че отдавна не ни беше засмуквал сериал до степен да коментираме и дискутираме оживено действието след всеки 4-5 изгледани серии.

Съвсем заслужени награди за самия сериал и за Деймиън Луис. Сега се чудя дали да не скоча в Billions, където той се подвизава като hedge fond акула, а като гледах интервюто му пред актьорската гилдия, съм сигурна, че той и в комедия би бил брилянтен.

“Little Fires Everywhere”

Категорично един от най-добрите сериали, които съм гледала напоследък. Брилянтен сценарий по книгата на Celeste Ng, покъртителна игра на двете торнада Рийс Уидърспуун и Кери Уошингтън, както и на целия тийн състав. Драма от висша лига, в която всяка сцена е за паузиране, анализиране, размисляне и смилане, докато от ескалиращата лудост изкристализира дълбоко разбиране и болезнена мъдрост. Няма една вярна гледна точка. Всички сме продукти на решенията, които вземаме, на изборите, които правим, на отговорността, която (не) поемаме, на тайните, които пазим. И на драмата, от която оцеляваме.
Откакто продуцира, Рийс прави много успешни партньорства и проектите й са все по-силни, смислени и запомнящи се. Много, много добър.

Двата епизода от подкаста на Брене Браун, посветени на книгата и филма:
разговор с автора Celeste Ng
разговор с Рийс и Кери