• кино

    “Дейзи Джоунс и The Six”

    Последно време почти спрях да пиша за кино. Мисля, че съм в шок от изобилието на продукции, които забравям за няма и седмица, от посредствеността и липсата на оригиналност. Повече от 30 години гледам филми и ми се струва, че вече всичко ми еднаквее, (почти) нищо не може да ме грабне, залюлее, развълнува истински. Не и този филм обаче. Този филм ме завари абсолютно неподготвена за ефекта му върху мен. Нещо кликна, хвана ме за гърлото, стресе ми сърцето и напълно ме обсеби… Влюбих се в героите. Особено в него и в нея, в харизмата на техния “танц”: на наелектризиращия интензитет, драмата, болката, желанието да притъпиш и заглушиш помитащата емоция,…

  • кино

    “Ted Lasso”

    И какво стана сега, уж хич не гледах комедии, камо ли да препоръчвам на блога, обаче напоследък (може би защото реалният живот вече никак не е шега работа), единственото, което мога да понеса, са по-лекинки неща и ето на. Този сериал дълго време го заобикалях, отбягвах и пренебрегвах (вероятно заради твърде фамозния мустак на главния герой и защото погрешно презюмирах, че е твърде много за спорт/футбол), но броят на получените филмови награди и фактът, че Брене Браун му е огромен фен, наклониха везните в полза на чаровния Тед Ласо. И, о, боже, дали не е брилянтен?? Първите 6 епизода погълнахме наведнъж и ако беше уикенд, сигурно и двата сезона щяха…

  • кино

    “Shrinking”

    Едва ли има по-добър ден от Деня на психолога да споделя този брилянтен сериал, който ми напълни душата. По-забавно и остроумно представяне на изключително тежки теми, не съм виждала откакто излезе “Ted Lasso” (и нищо чудно, защото споделят сценаристи). Сериалът е като учебник за ползите от терапията, уязвимостта, емоционалната интелигентност, бруталната откровеност в добрия смисъл на думата, през призмата на невероятно чувство за хумор (което всъщност е най-добрият начин да вървим през живота). Макар че целият актьорски състав е великолепен, на моя любимец-открай-време Харисън Форд му свалям шапка: вече е на 80, но продължава да снима и е все така “очарователен” в ръмженето си. Сиилно препоръчвам. Poster design by InSync…

  • кино

    “The Durrells”

    Ох, така не съм се забавлявала мноого отдавна. И понеже подозирам, че повечето от вас имат нужда от разтоварване и разведряващ смях, споделям този забавен сериал с чиста съвест. Признавам, че имам слабост към средиземноморския фон на Корфу, но и британският хумор помогна доста. Изгълтах четирите сезона с приключенията на семейство Даръл из гръцко за един уикенд, с много кискане и добро настроение.Сериалът е по трилогията на Джералд Даръл и, да, те наистина съществуват 🙂 P.S. Преди “Семейство Даръл” изгледах From Scratch и се радвам, че беше в тази последователност. Също е много добър и по истинска история, ама три дни ходих с подути очи – много драма, много нещо.…

  • кино

    “The Expanse”

    Не знам дали ви се е случвало да изпитвате леко депресивно чувство след като приключите някой по-дългичък сериал, защото така сте се привързали към героите и историята, че някак не може да се примирите, че приключва? На мен – неведнъж. Но с “The Expanse” беше доста осезаемо. Може би, защото сериалът е доста различен от повечето фантастични филми, които сме гледали и продължаваме да следим през годините. Тук има дълбочина и някак притеснителна реалистичност и на моменти дори е трудно да се определи жанра – ту е екшън, ту е детективско разследване, ту е истинска драма, после става хорър, после любовна история, точно както на моменти в живота всичко е…