Декемврийски филмов микс

Billions – този сериал наистина трябва се гледа с тефтер и молив, за да си водиш записки. Двама главни герои, които нито можеш да харесаш, нито да намразиш, с неописуемата им флуидност из целия спектър от добро до зло, с гигантомантска амбиция, газене на хора и правила и все пак уязвими и самотни във величието си. А кой не би искал да има до себе си една д-р Уенди Роудс, която да разнищва и анализира с хирургическа точност моментите на кризи и предизвикателства и да те връща нов и готов за битка? Всъщност за мен силата на сериала е точно в непрекъснатия анализ на човешкото поведение и мотивация. Нечовешки добри роли на Деймиън Луис и Пол Джамати. Чакам с нетърпение 5 и 6 сезон.

The Umbrella Academy – ако сте любители на комикси, (космати) супер герои със странни супер сили, пътуване във времето и маниакално спасяване на света от гибел, този сериал е за вас. Забавен и леко смилаем, но в никой случай не детски. Сред цялото многообразие от герои има един великолепен Клаус, който прави нещата неимоверно колоритни.

Tales from the Loop – странен, много странен, най-странен. Създаден по дистопичните рисунки на шведския художник Simon Stаlenhag, този сериал е интересен експеримент. Според мен му липсва контекст, малко повече обяснение каква е тази технология, която оказва влияние на хората от градчето над нея, но пък музиката! Саундтракът сам по себе си разказва истории и струва ми се е най-доброто от сериала. Освен това мисля, че сме забравили как се гледа съзерцателно кино..

Raised by Wolves – ако някой очаква Sci-Fi ала Стартрек, този сериал определено не е това. Има много неща в него (дори дали не са твърде много): има андроиди, програмирани с опазването на човечеството, има унищожена Земя, има религия и фанатизъм, има атеизъм и насилие, има не особено приятна за населяване планета, странни нашепващи същества, виртуална реалност и … край, който изглежда твъърде фантасмагоричен (и обезпокоително напомнящ един Alien). Докато го гледах на няколко пъти си казах, че май е по-добре да не ходим на Марс, докато не си решим личностните и социалните проблеми. Както и да е, главната женска (андроидна) роля е великолепно изпълнена от Аманда Колинс, бившият “викинг” също е много добър, действието държи до края. Някъде към средата аха-аха да изгледаме в Youtube “Raised by Wolves explained”, ама се удържахме и го гледахме след края на сезона. Не че помогна много. Но това определено е сериал, който се запомня.

For all Mankind – какво би било, ако руснаците първи са стъпили на Луната? Алтернативна  гледна точка към космическата (и не само) надпревара по време на Студената война и едно от най-важните събития от човешката история. Както и поглед към цената, която плащат астронавтите и семействата им, докато “служиш на страната си”.

The Crown s04 – пореден силен сезон на сериала и явно доста натискащи бутони теми, щом членове на правителството се опитаха да изискат от Netflix изрично да подчертаят, че това е измислена история (?!). Великолепна Джулиън Андерсън като Маргарет Тачър, все така брилянтна Оливия Колмън, а актьорите, превъплътили лейди Д. и Чарлз, се справят чудесно. Изобщо, много добро кино, истина или не съвсем 😉

The Queen’s Gambit – определено не е най-силният за мен сериал за тази година, но като че ли се надигна някаква позитивна вълна около тези мини серии (дете-жена-чудо, което се налага в изцяло мъжка игра/спорт) и възвърна интереса към шаха като интелектуално предизвикателство. Аня – Тейлър Джой е истинско удоволствие за гледане, а стилистиката ала 60-тте е забележителна. По романа на Walter Tevis.

Let them all talk – този филм трябва задължително да се гледа със знанието, че е заснет без сценарий, в последователност от 8 дни на истински кросинг кораб и актьорите са имали свободата да запълнят сцените с каквото преценят! Погледнато от този ъгъл, филмът е просто брилянтна импровизация. Краят беше малко странен, но те напоследък всички краища ми изглеждат странни, така че за пореден път браво на Мерил Стрийп, и браво на Стивън Содербърг за нестандартния подход.

Palms in the Snow – ии, накрая малко романтика, макар и туширана от бруталния си фон. Филмът разказва за драматична любов, случила се в последните колониални години на днешна Екваториална Гвинея (бивша испанска колония) и надмогнала раси, разстояния и раздяла. По едноименния роман на Luz Gabas.

Ноемврийски филмов микс

Good Omens – о, каква награда за истинските фенове на Нийл Геймън и Тери Пратчет! Великолепно направен, с онова брутално чувство за хумор, с което са пропити произведенията на сър Тери и с точно премерен сарказъм към клишетата по темата – абсолютно удоволствие! За актьорския състав дори няма какво да говорим: пустите британци са толкова подходящи, че не мога да си представя по-успешен избор. Сега вече няма как да не прочета и книгата.

The Art of Racing in the Rain – ако преди години сте се влюбили в “Марли” като мен, този филм ще ви докосне право в сърцето. Разказана през погледа на голдън ретрийвъра Енцо (с гласа на Кевин Костнър), тази история е магична и завладяваща, усмихваща и тъжна едновременно, точно като важните неща в живота.

The Lion King – бях много любопитна за новата версия на филма, особено, след като съм гледала неведнъж предишната. Мога само да възкликна, изумително е какви чудеса вършат технологиите и огромните екипи зад проект от такъв мащаб! Сега вече не знам коя версия е по-добра, но тази определено си струва да се гледа. И определено е филм за възрастни или поне за по-големи деца.

Anna – не мога да кажа, че новият филм на Люк Бесон е нещо невиждано досега (дори доста напомня на неговия “Никита”), но има нещо приковаващо в Саша Лус, което го прави запомнящ се – тя е такова удоволствие за гледане, че спокойно преглъщаш клишетата на жанра. А комбинацията с Хелън Мирън като сурова тьотка от КГБ е направо неустоима.

Прочети повече Ноемврийски филмов микс

Декемврийски филмов микс

The Christmas Chronicles – предвид сезона, просто нямаше как да не сложа Санта начело – не само съм фен на Кърт Ръсъл от времената на Escape from New York и Tango and Cash, ами неговата версия на дядо Коледа е супер свежарска, пък ако му видите елените и шейната, пак ще си помислите преди да твърдите, че “той всъщност не съществува”.
А пък накрая каква готина изненада има… 😉

Ето какво друго се надипли напоследък:

За романтичните натури:

The Guernsey Literary and Potato Peel Pie Society – зад това усукано заглавие се крие стопляща история за приключение и любов от следвоенно време и колкото и предсказуема да е, добрият каст винаги помага. По романа на Annie Barrows и Mary Ann Shaffer.

The Bookshop – има нещо утешително в мисълта, че в днешно време все още се правят такива филми и те ще харесат на макар и малък кръг хора… Толкова ретро, но и толкова човечен… Смелостта има различни форми и Прочети повече Декемврийски филмов микс

“Madame”

Просто обожавам, когато сериозни теми са брилянтно разработени с лековат тон!
Всичко започва като забавление, преминава през очарователното влюбване, за да стигне до… неминуемото разместване на пластове. а дали ще има щастлив край? Хм, вижте сами 🙂
Прекрасно силно присъствие на Роси де Палма, а Тони Колет е изключителна еснафско-арогантна френска “Madame”.