“Където пеят раците”

Така, така.. Най-после, след дълго търсене и очакване, една удивителна книга успя да засити литературния глад, който изпитвам последните години. Не помня откога не ми се беше случвало да чета с такова настървение и удоволствие в 40-градусовата жега… Всъщност, прекрасен съвпад, защото за мен лятото от детството ми винаги е било бял чаршаф в горещината, купа с череши и книга в ръка…

“Където пеят раците” е тъй богата, завладяваща и живописна, че през цялото време “виждах” “живи” филмови кадри (от интервюто стана ясно, че Рийс Уидърспуун ще продуцира филма по романа, алилуя).
Дълго ми липсваше тази приказност на езика и простотата на една необикновена история, която е и динамична и поетична, и докосваща. За мен Дилия Оуенс е умел разказвач от ранга на Стайнбек и тайничко ще очаквам още романи от нея.
А “Където пеят раците” е истинска перла, шедьовър на думите, великолепна наслада за ума и сърцето.

“Под небето на Тоскана”

Ако някога сте гледали едноименния и по холивудски фриволен филм с Даян Лейн, той не бива да ви заблуждава: книгата на Франсис Мейс “Под небето на Тоскана” е доста по-реалистична, детайлна и убедителна. Когато я започнах, вътрешното ми гласче измрънка, “сега, това, ако го беше написала Елизабет Гилбърт, друго щеше да е”, но докато се усетя и бях преполовила страниците.

Книгата е американски поглед към италианската действителност – от преживяването да си купиш стара къща в Тоскана и три-годишните ремонти с невъзможни италиански майстори, през изравянето на етруски артефакти из двора, през изкусителната и изобилна храна и производството на зехтин от собствени маслинови дръвчета, до безумното шофиране по италианските пътища, общуването с местните хора, обикалянето на региона и в крайна сметка – влюбването в едно толкова различно, но обаятелно място, което усещаш като истински дом.

Единственото, което ми липсваше, беше контекст – детайли от личната история зад това богато изживяване, наречено лятна къща в Тоскана.

Книгата е написана в сегашно време, което ми напомня за моите собствени пътеписи, действието е преплетено с рецепти от италианската кухня и носи специфична bel far niente атмосфера – истинска наслада за сетивата.

Прочети повече “Под небето на Тоскана”

“Genius”

Често творческият гений има нужда от проводник, от здрав разум, който съзира нешлифования диамант и има силата и желанието да го извади на бял свят… Този филм сам по себе си е гениален, в брилянтното представяне на тихата лудост, на обсебването, на завличането във водовъртежа на сложната и театрална вселена на твореца, който, да, влияе и променя, но и гази и наранява в егоистичността си. Да си гениален творец не винаги означава да си достоен човек…. Великолепна роля на Джъд Лоу, раздаващ се щедро, както винаги изискан в сдържаността си Колин Фърт, страстна в крайността си Никол Кидман, прекрасна Лора Лини. Красиво заснет, с нотка носталгия по онези характерни времена, пропити от цигарен дим, уиски и джаз.

По романа “Max Perkins: Editor of Genius” by A. Scott Berg

“Освен този живот”

Ех, този Патрик Нес… След “Жената жерав”, втора негова книга бива погълната скорострелно. Не мога да определя точен жанр, но докато четях през цялото време “виждах” филма, който сигурно ще заснемат по книгата… А идеята… е просто безценна.

“Никога ли не сте чувствали, че освен този живот трябва да има още нещо, нещо повече? Че то е някъде там, някъде отвъд, на косъм вън от вашия досег, точно там, където не можете да го достигнете…”

Истинският живот си е винаги и само истинският живот, нищо друго. А истинският живот е винаги объркан. Какво означава зависи от това как ти гледаш на него. Единственото, което трябва да проумееш, е как да го живееш.