Фрагменти от Испания: Валенсия част II

На следващия ден

сутринта се насочваме към Mercado Colon за закуска (всички места, които посещаваме, съм извадила в предварителен списък – плод на статии в блогове и youtube видео материали за Валенсия). Този пазар също е красив, по-отворен е и е пълно с кафенета. Избираме си Bocados Cafe и опитваме Bocadillos и прясно изцеден портокалов сок.

Днес програмата е лежерна, общо взето – накъдето ни поведат очите и краката.

Опитваме лек тур по магазините, сдобивам се с маратонки, леки като перца (нищо, че влизам за сандали с висок ток :)) и не само си тръгвам с тях от магазина, ами не ги свалям до края на пребиваването (sorry Converse). Иначе модата в момента е отчайваща – всички големи марки са нашили едни раздърпани и безформени неща, по-скоро широки, отколкото дълги, на мода са 7/8 панталони и изобщо, да живеят 80-тте.

Прочети повече Фрагменти от Испания: Валенсия част II

Фрагменти от Испания: Валенсия част I

И така, испанските хроники продължават. Сигурно няма да мирясам, докато не обходим всички региони из Испания и накрая вземем та забравим да се върнем… 🙂

Този път дестинацията е Валенсия, решени сме да пътуваме с възможно най-малко багаж (дори без голям фотоапарат) и уви, летим с Wizz, които никаква low cost компания вече не са: искат ни допълнителни 120 лв за фиксирани места в самолета, да бе да, и ето че Сашо е на 13А, а аз – на 35Б. Слава богу на отиване до мен сяда една симпатична дама и като се заговаряме на излитане, та не спираме чак до кацането. 

Валенсия ни посреща гостоприемно – тук е 20 градуса, за разлика от мрачната и студена София. Вземаме метрото до станция Xativa и още с излизането от метростанцията ефектът е wow – палми, прекрасно осветени сгради, които с бляскавото си снежно бяло и орнаменти приличат на гигантски фигури от фондан.

Валенсия е третия по големина град в Испания след Мадрид и Барселона, основан от римляните с името Валентиа (сила, храброст на латински). Тук има два официални езика – испански и валенсиански (Catala meridional). Градът е разположен на двата бряга на река Турия, прочута с преливанията си. След Голямото наводнение от 1957 г, започва проект по отклоняване на реката и след дългогодишни усилия коритото й е превърнато в парк.

Прочети повече Фрагменти от Испания: Валенсия част I

3 дни в Белград

Съвсем не в списъка с толкова бленувани дестинации (може би, защото е подозрително близо и изглежда твърде лесно, та е открито пренебрегван), Белград се оказва приятна за откривателския ми дух изненада. Последният модул от EMBA на половинката е поводът за трите интензивни и наситени със забележителности дни, мускулна треска от ходене и запомнящи се кулинарни преживявания.

Името на града произлиза от варовика, с който римляните са строили крепостите си. През Белия град живописно се пресичат две реки – Дунав и Сава, а мястото помни история от много векове назад. в днешно време Белград е жив, с младежки дух, гостоприемен. Въпреки че наследството от соц-времената са все още видими, Старият град е с предразполагаща и приятна атмосфера. Отседнали сме в малкия и елегантен хотел Минт в Савски Венац, който се оказва чудесна отправна точка за 3-те дни на откривателства.

Ден 1

Отправяме се към Свети Сава – един от най-големите православни храмове в света. Наречен е на основателя на сръбската православна църква и се намира до Народната библиотека. От известно време храмът е в реконструкция, затова вътре ни посрещат бетон и сложна плетеница скеле и единствено изрисуваният централен купол подсказва за красотата, която един ден предстои да се разкрие тук. Затова пък криптата е завършена и изглежда прекрасно. Ако човек търси минути спокойствие сред забързания ден, може спокойно да си ги подари тук.

Второто набелязано място за този ден е Музеят на Никола Тесла. Намира се на ул. Крунска 51. Струва си да отделите време за спокойна разходка по самата улица – къщите са с елегантна архитектура, примамват вниманието и предразполагат към Прочети повече 3 дни в Белград

Перлите на Истанбул

Както каза една приятелка преди няколко дни, то с тази Истанбулска конвенция, като кажеш, че си в Истанбул, взе да звучи леко неприлично :)), но този пост няма нищо общо и е по-скоро за жадните за пътешествия души.

И така:

Поемаме към Истанбул за трети път. Първият път беше с автобус, втория – със самолет. Сега сме с колата. Порим празните пътища през мъглата, с нож да я режеш, все едно си в някакъв несвършващ сън. След границата изведнъж настъпва грандиозно посрещане: мъглата се раздига, показва се ярко слънце. Чувстваме се като ВИП пътешественици – сякаш невидима ръка е тупирала и разбухнала най-фамозните облаци, които са като перуки от захарен памук над зелените поля. Ухае на пролет.

Стотина-двеста километра по перфектни, почти празни трилентови пътища и малко преди града, попадаме в най-нечовешкото задръстване. Добре дошли в мегаполиса. Който си мисли, че в София имаме задръствания, да дойде да види какво е тук или в Москва, или който и да е по-голям град и пак да си говорим. Газ, спирачка, интимна близост с колата пред теб, пристъпи на гадене и истерично следене на трафика в Google. Тях вселената да ги поживи, след като се измъкваме от тапата, успяваме да си намерим апартамента почти веднага, с едно леко отклонение от 50 м.

Ако човек е тук за повечко дни, както ни се случва на нас, бързо разбира разликата с минаването по туристическите маршрути за 3 дни и сблъсъка с останалата реалност. Като гледката от апартамента ни например, която е често срещана и някак естествено се колажира с красотите.

И най-фрапиращото: шофирането тук е висш пилотаж, за опитни шофьори, с навигация и отлично чувство за ориентация. Правила рядко се спазват, не се подават мигачи, масово се минава на червено, без значение автомобили или пешеходци и общо взето правото е на по-едрия на пътя. Като за капак (тяхна дума :)) този град е абсолютно жужило: непрестанно се бибитка, форсира, надвиква. Както установяваме, макар че апартаментът е на малка улица (или може би точно затова), тук клаксоните имат най-малко 20 нюанса, от лекинко подсвирване за поздрав, до настойчив натиск да се разкараш някъде, неизвестно къде. бибиткането тук се практикува като нещо средно между национален спорт и отдушник на фрустриращия трафик. Всичко се оправя с бибиткане. Почти.

Твърдо решена да намеря красота сред цялата тази лудница, набелязвам няколко по-непопулярни места в Истанбул, които могат да донесат наслада на пребиваващия за повече дни. Първото от тях е

Istanbul Modern: музеят за съвременно изкуство,

към който поемаме пеша през прочутия площад Taxim и надолу по уличките към морето. Прочети повече Перлите на Истанбул

Фрагменти от Испания – част VI: Гранада

15 април – Гранада

Пристигаме в Гранада по залез слънце и честно казано съм изненадана от размерите и вида на града. Посреща ни съвременната част – модерни бизнес сгради, болници и големи магазини. Жилищният комплекс, в който сме наели апартамент, изглежда превъзходно – стилни кооперации, с еднакви на цвят тенти (това беше навсякъде и се шегувахме, че производителят има само един цвят, но всъщност е търсен ефект), басейни, елегантен дизайн и чисти улици. навсякъде, където отсядаме, входовете са впечатляващи, този не прави изключение – обширно пространство с мрамор и мека мебел на партера, и тежки, еднакво орнаментирани дървени врати на апартаментите. Приготвяме си домашна вечеря, която е истинско малко пиршество.

16 април – Гранада

Единствената цел за днес – Алхамбра. Разхождаме се до историческия център рано сутринта, за да вземем предварително резервираните билети. Прохладно е, уличките са чисти, приветливи и сме удивени за сетен път от чувството за естетика, което прозира във всичко. Пипнатите фасади и съзвучието между старо и ново няма как да не правят впечатление. В мен се надига едно интересно желание: искам да живея тук. …

Малък бус (С1) ни отвежда до входа на Алхамбра. Тъй като е Великден, неделя е и сравнително късно резервирах билетите, няма да имаме възможност да видим Двореца на Насридите, но все пак ще успеем да влезем. Започваме разходката от Хенералифе (Generalife) – султанския дворец и неописуемо красивите му градини. Накъдето и да погледнеш, очите се къпят в красота – арки от огромни кипариси, бели макове, рози в най-различни цветове, отрупани с ароматни цветове акации, портокалови дръвчета, едновременно цъфтящи и дали плод, ромолене на вода от десетки малки шадравани… Мястото напълно оправдава идеята, че е правено да бъде рая на земята. В един момент ми хрумва как ли би описал тази красота Алеко… Прочети повече Фрагменти от Испания – част VI: Гранада