• кино,  музика

    “Hamilton”

    Това, че сме затворени по къщите, съвсем не означава, че не можем да се докоснем до късчета виртуозност, сътворявана на другия край на света. Първо държа да отбележа, че с мюзикълите границата винаги е много тънка – когато нещо звучи изкуствено или префърцунено, или преиграно, аз лично го усещам директно в стомаха – започвам да изпитвам нещо като неудобство, сякаш съм свидетел на неловка сцена. Затова рядко се обръщам към този жанр, но все пак от време на време нещо привлича вниманието ми. “Хамилтън” е спектакъл на Бродуей, за който чувах само суперлативи и то от различни източници и стоеше в списъка за гледане от лятото. Това е историята на…

  • на сцена,  театър

    Камен Донев “За сватбите”

    Изпитвам огромно възхищение към енергията и страстта, които Камен Донев излива в спектаклите си. Помня, че когато преди години гледах За народното творчество, после ме болеше челюстта от смях, толкова бисери се ръсеха ежесекундно в ефира. “За сватбите” ми се стори по-балансиран – хуморът отново е стихиен, а историите на моменти предизвикват неистов хилеж, но се редуват с повече песни и танци (и то какви!), допълващи разказа. Реалното предложение за брак пък си беше истинска смелост – като се има предвид, че свидетели бяха има – няма 10 хил. човека… Много ми хареса решението ансамбълът на Филип Кутев да не е в народни носии, а в ретро облекла – невероятна…

  • на сцена,  театър

    “Покаяние”

    Той и тя. И една откъсната ябълка. Като слепци вървят един към друг. Откриват се, завихрят се, обичат. После поглеждат встрани и идва болката. Раняват се до кръв. Съблазняват се, ревнуват, борят се, танцуват с чувствата, оплитат се в условности.  Историята се повтаря. Много пъти. Той и тя. С протегнати един към друг ръце. Обичане. Или покаяние?… Вельо за сетен път прави красив театър. В него няма думи. Има прекрасно съчетание на движения, символика и музика, докосващи право в сърцето. Гениална модерна интерпретация на вечната тема за мъжа и жената.

  • на сцена,  театър

    “Ноктюрно: от прахта до сиянието”

    И е лесно, и е трудно за смилане. Зависи колко фино са ти настроени сетивата да улавят нестандартното. И доколко са склонни да позволят на провокацийката да се промъкне в мозъка, да проникне предизвикателно през филтъра на тривиалното. Да попие смело през порите, така че нищо вече да не е както преди. Спектакълът не е за всеки. А може би е. От прахта до сиянието. Всъщност това е любовна история. по действителен случай. някои части от текста са написани за мен/нас – смях се със сълзи. Музиката – слушаш със затворени очи. Хората – таланти – нечовеци. Импровизациите ме усмихнаха. Краят ме разплака. Идете и вижте. P.S. Спектакълът „Ноктюрно: от…

  • на сцена,  театър

    “Пигмалион”

    Снимка Народен театър Струва си да живееш за тези мигове на удоволствие! Това ми минава през ум по време на аплодисментите (крайно недостатъчни, по мое мнение, особено за блестящото изпълнение на Рени Врангова и Валентин Ганев) след края на Пигмалион*. Силно препоръчвам. *в творбата на Овидий “Метаморфози” Пигмалион е скулптор, който създава жена от слонова кост, влюбва се в нея и моли Венера да й вдъхне живот.