“Hamilton”

Това, че сме затворени по къщите, съвсем не означава, че не можем да се докоснем до късчета виртуозност, сътворявана на другия край на света.

Първо държа да отбележа, че с мюзикълите границата винаги е много тънка – когато нещо звучи изкуствено или префърцунено, или преиграно, аз лично го усещам директно в стомаха – започвам да изпитвам нещо като неудобство, сякаш съм свидетел на неловка сцена. Затова рядко се обръщам към този жанр, но все пак от време на време нещо привлича вниманието ми.

“Хамилтън” е спектакъл на Бродуей, за който чувах само суперлативи и то от различни източници и стоеше в списъка за гледане от лятото. Това е историята на Александър Хамилтън – един от основателите на Съединените щати и финансов министър, но ако си мислите, че мюзикълът е някаква скука, ще сгрешите много. Точно обратното: еклектичен е, истински миш-маш от музикални стилове, на моменти забавен, с наелектризиращ заряд и съумява да разкаже тази иначе не особено интересна и най-вече неизвестна на мнозина история по завладяващ начин.

Spoiler alert: за да има шанс да ви хареса “Хамилтън”, трябва да сте поне малко фенове на Еминем 🙂

И един откъс, да не е съвсем изненадващо:

Октомврийски филмов микс

Sharp Objects – доскоро си мислех, че само засмуканите от турските сериали се вживяват дотолкова, че да си говорят с екрана, но към края на Отворени рани и аз скърцах със зъби и исках да раздавам правосъдие 🙂
Действието тече протяжно, с ескалиращо напрежение и вледеняващи кръвта разкрития…
Не знам дали докато са снимали Ейми Адамс не й се приискало наистина да си среже вените, толкова достоверен образ изгражда, а Патриша Кларксън е смразяващо величествена в патологията на героинята си. Много мрачен, но великолепен и разтърсващ.

The last Post – всеки конфликт има две страни на монетата и нещата никога не са еднозначни. Интересното на този мини сериал на ВВС е, че макар да е базиран на случки от 1965 г, всичко в него е до голяма степен актуално и днес.

Zoe – ако имаше хапче, което симулира ефекта на влюбването, бихте ли го взели? А дали бихте се пристрастили към това толкова еуфорично преживяване? Може ли любовта към AI партньор да е по-истинска от тази между човешки същества? Кое всъщност е Прочети повече Октомврийски филмов микс

Мартенски филмов микс

The greatest Showman – да си първи в нещо винаги има своята цена, но пък какво удовлетворение е да създаваш! Хю Джакман е Пи Ти Барнъм – създателят на това, което днес наричаме цирк и шоубизнес, и неговото творение е истинска сбъдната мечта. Не съм твърде голям фен на мюзикълите, но този е пищен, красив и човъркащ щекотливи въпроси, и усмихващ, което значи, че си е свършил работата.

All the Money in the World – вече рядко ходя на кино, но се случи да гледам точно този филм на голям екран. Много силен, много размислящ. не само заради базираната на истински събития история, но и заради челния сблъсък с един свят, който малцина от нас познават или някога ще познават – света на свръхбогатството. И може би по-добре..
Не знам как щеше да е Кевин Спейси в ролята на Гети (най-вероятно се е справил отлично с типичната си ръбщина), но и заменилият го Кристофър Плъмър неслучайно беше с Прочети повече Мартенски филмов микс

“La La Land”

Красив, old-school, романтичен до безобразност.
За мечтите и смелчаците, които самоотвержено ги следват, no matter what.
За всички, които обичат. И са готови да платят цената.
Welcome to La La Land.

“Nine”

Да надникнеш в главата на творческия гений, може да се окаже любопитно, очарователно и пленително, но и доста “страховито” преживяване, особено ако става дума за режисьор, изгубен в хаоса на собствения си живот и търсенето на муза и затиснат от неизменните клишета, съпътстващи твореца (гледала съм всичките ви филми! ранните ви филми бяха страхотни! Обожавам визията ви за религията и сексуалната революция!)…Моля?!
Силата на Nine, създаден по едноименния бродуейски спектакъл, е в драматичното осветление, внушителния актьорски състав (Даниел Дей Луис, София Лорен, Мариойн Котияр, Никол Кидман, Кейт Хъдзън, Пенелопи Круз), в музиката, от която настръхваш и в елегантното, ту черно-бяло като овехтяла снимка, ту цветно и пищно движение из спомените и фантазиите на режисьора, и естествено типично по италиански – в тънката граница между хумора и сериозното. Най-сериозната идея във филма всъщност, (поднесена като зададен от журналист на поредната пресконференция въпрос) е дали един творец създава най-добрите си произведения докато е неизвестен… Защото успехът е измамен и носи бремето на очакванията за непрекъснато надскачане на собственото въображение, пък било то и гениално… А този стремеж спокойно може да те доведе до лудост.