Декемврийски филмов микс

Billions – този сериал наистина трябва се гледа с тефтер и молив, за да си водиш записки. Двама главни герои, които нито можеш да харесаш, нито да намразиш, с неописуемата им флуидност из целия спектър от добро до зло, с гигантомантска амбиция, газене на хора и правила и все пак уязвими и самотни във величието си. А кой не би искал да има до себе си една д-р Уенди Роудс, която да разнищва и анализира с хирургическа точност моментите на кризи и предизвикателства и да те връща нов и готов за битка? Всъщност за мен силата на сериала е точно в непрекъснатия анализ на човешкото поведение и мотивация. Нечовешки добри роли на Деймиън Луис и Пол Джамати. Чакам с нетърпение 5 и 6 сезон.

The Umbrella Academy – ако сте любители на комикси, (космати) супер герои със странни супер сили, пътуване във времето и маниакално спасяване на света от гибел, този сериал е за вас. Забавен и леко смилаем, но в никой случай не детски. Сред цялото многообразие от герои има един великолепен Клаус, който прави нещата неимоверно колоритни.

Tales from the Loop – странен, много странен, най-странен. Създаден по дистопичните рисунки на шведския художник Simon Stаlenhag, този сериал е интересен експеримент. Според мен му липсва контекст, малко повече обяснение каква е тази технология, която оказва влияние на хората от градчето над нея, но пък музиката! Саундтракът сам по себе си разказва истории и струва ми се е най-доброто от сериала. Освен това мисля, че сме забравили как се гледа съзерцателно кино..

Raised by Wolves – ако някой очаква Sci-Fi ала Стартрек, този сериал определено не е това. Има много неща в него (дори дали не са твърде много): има андроиди, програмирани с опазването на човечеството, има унищожена Земя, има религия и фанатизъм, има атеизъм и насилие, има не особено приятна за населяване планета, странни нашепващи същества, виртуална реалност и … край, който изглежда твъърде фантасмагоричен (и обезпокоително напомнящ един Alien). Докато го гледах на няколко пъти си казах, че май е по-добре да не ходим на Марс, докато не си решим личностните и социалните проблеми. Както и да е, главната женска (андроидна) роля е великолепно изпълнена от Аманда Колинс, бившият “викинг” също е много добър, действието държи до края. Някъде към средата аха-аха да изгледаме в Youtube “Raised by Wolves explained”, ама се удържахме и го гледахме след края на сезона. Не че помогна много. Но това определено е сериал, който се запомня.

For all Mankind – какво би било, ако руснаците първи са стъпили на Луната? Алтернативна  гледна точка към космическата (и не само) надпревара по време на Студената война и едно от най-важните събития от човешката история. Както и поглед към цената, която плащат астронавтите и семействата им, докато “служиш на страната си”.

The Crown s04 – пореден силен сезон на сериала и явно доста натискащи бутони теми, щом членове на правителството се опитаха да изискат от Netflix изрично да подчертаят, че това е измислена история (?!). Великолепна Джулиън Андерсън като Маргарет Тачър, все така брилянтна Оливия Колмън, а актьорите, превъплътили лейди Д. и Чарлз, се справят чудесно. Изобщо, много добро кино, истина или не съвсем 😉

The Queen’s Gambit – определено не е най-силният за мен сериал за тази година, но като че ли се надигна някаква позитивна вълна около тези мини серии (дете-жена-чудо, което се налага в изцяло мъжка игра/спорт) и възвърна интереса към шаха като интелектуално предизвикателство. Аня – Тейлър Джой е истинско удоволствие за гледане, а стилистиката ала 60-тте е забележителна. По романа на Walter Tevis.

Let them all talk – този филм трябва задължително да се гледа със знанието, че е заснет без сценарий, в последователност от 8 дни на истински кросинг кораб и актьорите са имали свободата да запълнят сцените с каквото преценят! Погледнато от този ъгъл, филмът е просто брилянтна импровизация. Краят беше малко странен, но те напоследък всички краища ми изглеждат странни, така че за пореден път браво на Мерил Стрийп, и браво на Стивън Содербърг за нестандартния подход.

Palms in the Snow – ии, накрая малко романтика, макар и туширана от бруталния си фон. Филмът разказва за драматична любов, случила се в последните колониални години на днешна Екваториална Гвинея (бивша испанска колония) и надмогнала раси, разстояния и раздяла. По едноименния роман на Luz Gabas.

Ноемврийски филмов микс

Good Omens – о, каква награда за истинските фенове на Нийл Геймън и Тери Пратчет! Великолепно направен, с онова брутално чувство за хумор, с което са пропити произведенията на сър Тери и с точно премерен сарказъм към клишетата по темата – абсолютно удоволствие! За актьорския състав дори няма какво да говорим: пустите британци са толкова подходящи, че не мога да си представя по-успешен избор. Сега вече няма как да не прочета и книгата.

The Art of Racing in the Rain – ако преди години сте се влюбили в “Марли” като мен, този филм ще ви докосне право в сърцето. Разказана през погледа на голдън ретрийвъра Енцо (с гласа на Кевин Костнър), тази история е магична и завладяваща, усмихваща и тъжна едновременно, точно като важните неща в живота.

The Lion King – бях много любопитна за новата версия на филма, особено, след като съм гледала неведнъж предишната. Мога само да възкликна, изумително е какви чудеса вършат технологиите и огромните екипи зад проект от такъв мащаб! Сега вече не знам коя версия е по-добра, но тази определено си струва да се гледа. И определено е филм за възрастни или поне за по-големи деца.

Anna – не мога да кажа, че новият филм на Люк Бесон е нещо невиждано досега (дори доста напомня на неговия “Никита”), но има нещо приковаващо в Саша Лус, което го прави запомнящ се – тя е такова удоволствие за гледане, че спокойно преглъщаш клишетата на жанра. А комбинацията с Хелън Мирън като сурова тьотка от КГБ е направо неустоима.

Прочети повече Ноемврийски филмов микс

Майски филмов микс

Gloria Bell – Джулия Мур е великолепна в ролята на Глория – жена в зряла възраст, която се опитва да черпи с пълни шепи от живота, докато търси любовта… За “багажа”, който всеки от нас натрупва с възрастта, за границите и за липсата им и за това как зрялата възраст не значи непременно зряло поведение… И най-вече за това какви избори правиш, от любов към себе си.
Бях се приготвила да гледам чилийската версия на филма от 2014, но режисьорът е решил да създаде американска версия. Браво на него.

The Professor and the Madman – много интересна история за съставителя на Oxford English Dictionary проф. Джеймс Мъри. Грандиозният и непосилен труд по речника го среща с героя на Шон Пен, който за пореден път прави нечовешка роля… тежък за гледане, но с брилянтна игра, противоречиви отношения и един ключов въпрос: If love… what then?…

Прочети повече Майски филмов микс

“Геният: Пикасо”

Знаех, че вторият сезон на Genius ще е и вдъхновение, и размисляне, и безкрайно нужен контекст, все едно отдавна си захванал да сглобяваш пъзел от нечий живот, но са ти липсвали парчета и причини.
Няколко неща останаха да резонират в мен след десетте серии за този необикновен, своенравен, напорист новатор, който някои биха нарекли и ръб, и женкар, и егоист и сигурно биха били прави според гледната точка:

– целеустременността и категоричния отказ да прави компромиси
– ожесточеното желание да надскочи колега, от когото е бил респектиран (Матис) и с това да надскочи самия себе си
– трескавото търсене на новото, различното, радикалното
– употребяването на жените като източник на любовна енергия, загадка, вдъхновение, които непрестанно да го държат “гладен” за живот
– категоричното отхвърляне на каквито и да било правила
– поставянето на изкуството пред и над всичко (което е условие за величие, стига да си готов да платиш цената)

Октомврийски филмов микс

Sharp Objects – доскоро си мислех, че само засмуканите от турските сериали се вживяват дотолкова, че да си говорят с екрана, но към края на Отворени рани и аз скърцах със зъби и исках да раздавам правосъдие 🙂
Действието тече протяжно, с ескалиращо напрежение и вледеняващи кръвта разкрития…
Не знам дали докато са снимали Ейми Адамс не й се приискало наистина да си среже вените, толкова достоверен образ изгражда, а Патриша Кларксън е смразяващо величествена в патологията на героинята си. Много мрачен, но великолепен и разтърсващ.

The last Post – всеки конфликт има две страни на монетата и нещата никога не са еднозначни. Интересното на този мини сериал на ВВС е, че макар да е базиран на случки от 1965 г, всичко в него е до голяма степен актуално и днес.

Zoe – ако имаше хапче, което симулира ефекта на влюбването, бихте ли го взели? А дали бихте се пристрастили към това толкова еуфорично преживяване? Може ли любовта към AI партньор да е по-истинска от тази между човешки същества? Кое всъщност е Прочети повече Октомврийски филмов микс