• книги и цитати

    “Японският любовник”

    Харесах си Исабел Алиенде преди много години, когато излезе филма “Къщата на духовете” и бях толкова впечатлена, че потърсих книгата й и още тогава бях запленена от характерното й тънко чувство за хумор, с което умее да пресъздава драмата. Не мога да определя книгите й като литературни шедьоври, но увлекателните нишки на разказите й, с които неусетно те въвлича в историята, са като приказките на Шехерезада – потъваш в тях и не можеш да спреш да ги поглъщаш до самия им край. Така беше със “Сборът на дните”, със закачливата кулинарно-еротична “Афродита”, с “Паула”, в която тя споделя трагедията от загубата на дъщеря си, така бе и сега, с “Японският…

  • книги и цитати

    “Любов”

    “Любов” на Елиф Шафак ми връща онова сладостно усещане от четенето, което напоследък бях позабравила – да ти се иска страниците да не свършват, а с тях и чистото удоволствие от историята. Отдавна спрях да се учудвам на “съвпаденията” как определени книги ме “намират” в точния момент, когато душата ми е жадна за ново знание, за по-дълбока мъдрост, за изненада или разтърсване. Просто отпивам бавно и с наслада от редовете, които ме сгряват като ароматен чай в студен и ветровит ден, докато хоризонтът ме примамва неуловимо – да стигна там, където в прегръдка се сливат небе и море… Из страниците с подгънати ъгълчета: “Търпението не означава да стискаш зъби и…

  • кино

    Непозволена чувственост

    Снощи до късно не успях да заспя. Не беше само жегата. Беше усещането от един от Онези филми. Дето докато се усмихваш, ти се стичат сълзи от очите и сам не знаеш защо. Историите на пет жени в днешен Бейрут, преплетени в един салон за красота. Категорична съм, че уви малцина сред нас познават в детайли тази култура. Тя прави естествени за нас неща, трудни и почти недостижими за жените там. А да си красива жена, да си различна, луда, да искаш повече от живота си, явно е сложно и повече вгорчава, отколкото придава сладост. През цялото време докато тече филмът, във въздуха се носи като сладък аромат, неуловима чувственост.…

  • разпилени

    Онези думи

    Онези думи. Думите, които никога не изричаме (по негласен наш закон), трептят в мен, по-силно отвсякога. На устните ми, на върха на пръстите ми, в пламъчето на очите ми. Думи неуловими, дълбоки, истински. Като полъх на свеж бриз след горещ летен ден, като съвършената форма на снежинка, като изящния цвят на калия, като златните багри на кестеново листо. Възможно ли е някога, преди много животи, да сме били едно цяло, а после разделени да сме се търсили, и сега, след вечност време, отново да сме като пъзелчета, плътно прилепнали едно към друго… Сега съм съд, който ти изпълваш до крайност, а щастлива не е достатъчна дума. Също като онези думи.…