-
“Мостовете на Медисън”
“Има песни, които сякаш бликат от синеоката трева, от прахта на хиляди пътища и пътеки. Такава е и тази песен”… Не знам защо не съм писала за тази книга досега. Все пак с нея се запознахме преди повече от 30 години… Малка, сива книжка.. За пръв път ме докосна още в гимназията. По пътя бе подарена не веднъж и дваж и продължи неотклонно да ме съпътства във времето, неусетно формирайки представата ми за романтичните отношения. Тази седмица, срядата ми неочаквано стана бавна неделя, и под мекото одеяло, на чаша ментов чай, посегнах отново (сигурно за 52-ри път) към историята на Франческа и Робърт. С радост открих, че тя си е…
-
“Дървесна история”
Едно е сигурно: който награди сетивата си с могъщата история на Ричард Пауърс, никога вече няма да гледа на дърветата, горите и всичко живо, което ги обитава, по същия начин, както досега, нито ще може да ги подминава просто като част от пейзажа, който е там, за да ни служи. Отложих целенасочено книгата с няколко месеца, защото знаех, че тя не е за “градско” четене – усетих, че страниците й са за поглъщане, бавно и напоително сред зеленина и птича песен, когато мозъкът е отпочинал и способен да възприеме епичното редуване на природна философия и житейски истории, преплетени като клоните на пра-старо дърво. Не е възможно с няколко думи да…
-
“Владимир Димитров – Майстора”
Не са много българските художници от по-старо време, за които с чисто сърце мога да кажа, че ме вълнуват като картини, като сюжети, като рисунък, колорит и общо въздействие. Майстора стои начело на този списък, може би защото в моите очи творбите му омайват не само със дързостта и откровеността си, но и звучат модерно цял един век след създаването си. Не знаех много за живота на Владимир Димитров – този чудат и мистичен персонаж, който е живял простичко, странствал е много, във всяка своя картина е търсил да изрази красотата, както той я е виждал, експериментирал е и все е оставал недоволен… Благодарна съм за прекрасното издание на Книгомания,…
-
“Свещена билка”
Малко ми е тъжно, че Фрида Кало е на път да се превърне в клише, подобно на Густав Климт – и двамата толкова разпознаваеми, запомнящи се, и като драма, и като картини, накичени по чаши, чанти, тениски и календари. И с това хората си мислят, че ги познават, че знаят всичко за тях и живота им… Затова се радвам всеки път, когато някой подходи креативно, както в случая с колоритната биография на Фрида, наречена “Свещена билка” на бележника – дневник, в който тя е описвала емоции, случки, преживявания и рецепти. “Когато четката пренесе това бракосъчетание от багри върху платното, очите й спряха да плачат, а в душата й настъпи успокояващ…
-
“Където пеят раците”
Така, така.. Най-после, след дълго търсене и очакване, една удивителна книга успя да засити литературния глад, който изпитвам последните години. Не помня откога не ми се беше случвало да чета с такова настървение и удоволствие в 40-градусовата жега… Всъщност, прекрасен съвпад, защото за мен лятото от детството ми винаги е било бял чаршаф в горещината, купа с череши и книга в ръка… “Където пеят раците” е тъй богата, завладяваща и живописна, че през цялото време “виждах” “живи” филмови кадри (от интервюто стана ясно, че Рийс Уидърспуун ще продуцира филма по романа, алилуя).Дълго ми липсваше тази приказност на езика и простотата на една необикновена история, която е и динамична и поетична,…