Майски филмов микс

Shadow and Bone – тъкмо си помисля, че с толкова съдържание напоследък, вече няма какво оригинално да бъде създадено и бивам сериозно опровергана.
Сериалът е създаден по книгите на Лий Бардуга, която е сътворила оригинална и завладяваща фентъзи вселена, ситуирана в близки на нас географски ширини и си има всичко: и интересна история, и магия, и гриша с различни “способности”, и Повелителка на Слънцето, и една Гънка, която е еманация на Злото. Музиката също е забележителна, а книгите са издадени и у нас.

Succession – трябва да призная, че едва изгледах двата сезона, въпреки притегателната мощ на сериала, рекламиран като “HBO отговора на “Billions”. Въпреки че нещата очевидно са силно преувеличени за ефект и драма, израстналите с властни, силно волеви и мачкащи бащи, ще се разпознаят в безобразно “счупените” наследници на тази колкото привлекателна и засмукваща, толкова и съсипваща империя. 

Made in Italy – “мъжкият” вариант на “Под слънцето на Тоскана” е интересна колаборация на Лиъм Нийсън (в приятно не-екшън амплоа) и сина му, Майкъл Ричардсън, в тази драматична история с романтичен италиански фон. 

Miss Scarlet and the Duke – в търсене на нещо смислено и не твърде агресивно за гледане, попаднах на този британски сериал, в който лейди от Викторианската епоха преследва мечтата си да е детектив, нещо нечувано за онези времена. Приятен и сравнително лек за гледане.

I care a lot – не се подвеждайте от жанра на филма, определен и като комедия – няма нищо особено забавно в тази история. Изпитвам огромен респект към таланта на Розамунд Пайк, която подбира само силни и запомнящи се роли, и тази е такава, въпреки злонамереното поведение на героинята й. 

The Earth at Night – по Apple TV+ в момента следя няколко документални поредици, сред които “Tiny World”, но “Земята нощем” е наистина впечатляваща. Технологиите днес позволяват заснемането на кадри от живота на дивите животни през нощта, които виждаме все едно е на дневна светлина. Уникална красота, изискваща неимоверна смелост и търпение от страна на заснемащите екипи. С гласа на Том Хидълстън като разказвача.

For all Mankind s.02 – със задоволство отбелязах, че и вторият сезон на сериала е също толкова добър, колкото първия и е по-скоро задълбочаване в психологическата драма на героите, отколкото екшън и космически ефекти. Ще чакам и третия сезон с удоволствие.

Raya and the Last Dragon – и една анимация “за цвят”, но пък толкова красива, че няма как да бъде пропусната. Ако пък ако ви е интересно как се създава бойната хореография за анимациите и екшън филмите, ви препоръчвам поредицата Stuntmen React, която разкрива нещата “от кухнята”.

“The Burnt Orange Heresy”

Поредният филм в колекцията филми за художници ме остави от една страна леко разочарована, леко разтърсена и с леко неприятно чувство… От друга страна в света на претенциозното изкуство (с претенция за величие, за сериозност, за гениалност) има толкова излишна поза и фалш, че всяко “поставяне на място” на тези среди ме изпълва с откровено задоволство.

Бидейки европейска продукция, филмът е красиво заснет, с прекрасна локация на езерото Комо и изящна женска фигура в центъра на събитията. И тук свършва хубавото. Главният герой е арт критик, обхванат от тъмна и страховита амбиция, оплетен в лъжи и с обсесия, която изважда на повърхността нечовешка жестокост – и то заради една картина.

Красивата и тъжна музика на Craig Armstrong допълва мрачната и натегната атмосфера.
По едноименния роман на Charles Willeford.

Темата, по която още разсъждавам: в книгата гениалният художник, чиято картина е толкова ценна, че се стига до убийство за нея, всъщност през живота си не е нарисувал нито една творба, но мистерията и историите, раздухвани от пресата и арт средите, го превръщат в легенда, съответно в баснословно скъп художник…

“Dune” 2020

Проект, който очаквам с нетърпение. Книгите четох 2005 и миналата година, и силно, силно се надявам филмът да е достойна визуализация на един феноменален текст. Във видеото Стивън Колбер е събрал режисьора Дени Вилньов и актьорския състав и разпитва като истински запален фен (отдавна нещо не беше ме вдъхновявало така):

“Homeland”

Някои сериали по ред причини отлагам толкова дълго време, че те накрая приключват и успявам да направя маратонско гледане на всички сезони. Homeland е такъв случай – все имаше нещо друго за гледане, опасявах се, че ще е твърде американизиран, темата е тежка, донякъде предсказуема и нямах нагласа. В крайна сметка два месеца на село са добро време за наваксване, така че най-после му дойде моментът.

Първите три сезона ме отвяха. Многопластови герои, храна за размисъл, размиване на идея за добро-лошо, динамика да ти докара сърдечен удар. И противоречия. Противоречията в човешката природа, в отношенията, там, където нищо не е просто, нищо не е черно – бяло, е темата, която ме приковава, влиза ми под кожата, натиска бутони, искам още и още от нея.

Останалите сезони също са добри, динамични, с обрати, но повече ми напомняха на всички шпионски филми, които сме гледали през годините, липсваше ми тънката и интензивна романтична нишка, която спояваше драмата на първите три сезона. Клеър Дейнс изнася целия сериал на раменете си и прави една от най-силните и запомнящи се женски роли в този жанр кино. Шегувахме се с мъжа ми, че отдавна не ни беше засмуквал сериал до степен да коментираме и дискутираме оживено действието след всеки 4-5 изгледани серии.

Съвсем заслужени награди за самия сериал и за Деймиън Луис. Сега се чудя дали да не скоча в Billions, където той се подвизава като hedge fond акула, а като гледах интервюто му пред актьорската гилдия, съм сигурна, че той и в комедия би бил брилянтен.

“Little Fires Everywhere”

Категорично един от най-добрите сериали, които съм гледала напоследък. Брилянтен сценарий по книгата на Celeste Ng, покъртителна игра на двете торнада Рийс Уидърспуун и Кери Уошингтън, както и на целия тийн състав. Драма от висша лига, в която всяка сцена е за паузиране, анализиране, размисляне и смилане, докато от ескалиращата лудост изкристализира дълбоко разбиране и болезнена мъдрост. Няма една вярна гледна точка. Всички сме продукти на решенията, които вземаме, на изборите, които правим, на отговорността, която (не) поемаме, на тайните, които пазим. И на драмата, от която оцеляваме.
Откакто продуцира, Рийс прави много успешни партньорства и проектите й са все по-силни, смислени и запомнящи се. Много, много добър.

Двата епизода от подкаста на Брене Браун, посветени на книгата и филма:
разговор с автора Celeste Ng
разговор с Рийс и Кери