Майски филмов микс

Shadow and Bone – тъкмо си помисля, че с толкова съдържание напоследък, вече няма какво оригинално да бъде създадено и бивам сериозно опровергана.
Сериалът е създаден по книгите на Лий Бардуга, която е сътворила оригинална и завладяваща фентъзи вселена, ситуирана в близки на нас географски ширини и си има всичко: и интересна история, и магия, и гриша с различни “способности”, и Повелителка на Слънцето, и една Гънка, която е еманация на Злото. Музиката също е забележителна, а книгите са издадени и у нас.

Succession – трябва да призная, че едва изгледах двата сезона, въпреки притегателната мощ на сериала, рекламиран като “HBO отговора на “Billions”. Въпреки че нещата очевидно са силно преувеличени за ефект и драма, израстналите с властни, силно волеви и мачкащи бащи, ще се разпознаят в безобразно “счупените” наследници на тази колкото привлекателна и засмукваща, толкова и съсипваща империя. 

Made in Italy – “мъжкият” вариант на “Под слънцето на Тоскана” е интересна колаборация на Лиъм Нийсън (в приятно не-екшън амплоа) и сина му, Майкъл Ричардсън, в тази драматична история с романтичен италиански фон. 

Miss Scarlet and the Duke – в търсене на нещо смислено и не твърде агресивно за гледане, попаднах на този британски сериал, в който лейди от Викторианската епоха преследва мечтата си да е детектив, нещо нечувано за онези времена. Приятен и сравнително лек за гледане.

I care a lot – не се подвеждайте от жанра на филма, определен и като комедия – няма нищо особено забавно в тази история. Изпитвам огромен респект към таланта на Розамунд Пайк, която подбира само силни и запомнящи се роли, и тази е такава, въпреки злонамереното поведение на героинята й. 

The Earth at Night – по Apple TV+ в момента следя няколко документални поредици, сред които “Tiny World”, но “Земята нощем” е наистина впечатляваща. Технологиите днес позволяват заснемането на кадри от живота на дивите животни през нощта, които виждаме все едно е на дневна светлина. Уникална красота, изискваща неимоверна смелост и търпение от страна на заснемащите екипи. С гласа на Том Хидълстън като разказвача.

For all Mankind s.02 – със задоволство отбелязах, че и вторият сезон на сериала е също толкова добър, колкото първия и е по-скоро задълбочаване в психологическата драма на героите, отколкото екшън и космически ефекти. Ще чакам и третия сезон с удоволствие.

Raya and the Last Dragon – и една анимация “за цвят”, но пък толкова красива, че няма как да бъде пропусната. Ако пък ако ви е интересно как се създава бойната хореография за анимациите и екшън филмите, ви препоръчвам поредицата Stuntmen React, която разкрива нещата “от кухнята”.

“Soul”

В първия кино пост за тази година изказвам искрената си възхита от новия артистичен шедьовър на Pixar. И ако някой си мисли, че анимациите са само за деца – да гледа тази – красива, вълнуваща и докосваща, но и толкова размисляща за смисъла, предназначението, призванието, “пламъчето” във всеки от нас. С гласовете на Джейми Фокс и Тина Фей, и с изумителен джазов саундтрак.

Априлски филмов микс

The Gentlemen – ох, този Гай Ричи! Няма спирка този човек! Не знам кое е по-впечатляващо: актьорския състав ли, диалога ли, за екшъна е ясно, жаргоните ли, мафиотите ли, кой от кой по-по-най, но все джентълмени (разбир’ш ли). И една хладнокръвна мацка за цвят, ама Мишел Докъри е точно, точно попадение! А за Хю Грант няма да коментирам – ново амплоа, изиграно с убедителността на човек, който от години се бори с папараците в реалния живот.

Onward – час и половина забавление, екшън и магия, ако сте фенове на анимацията, задължително ще се изкефите на приключенията на елфовете Иън и Барли, озвучавани от Том Холанд и Крис Прат.

Emma. – да разбъркваш кокетно чуждите съдби може да е забавно занимание (осбено ако нямаш друго), но носи своите уроци. Британска класика със свежа нова интерпретация, в която сериозните идеи са прокарани с тънко чувство за хумор и ирония.

Star Trek: Picard – за не особено задълбочени Star Trek фенове като мен, сериалът е приятен, гледа се сам, шегувам се, без да изисква напрежение, тоест чудесен е за вечер преди сън 🙂

Fosse / Verdon – в началото сериалът не ме грабна особено, но всъщност брилянтността му се разгръща постепенно… За таланта и дълбоката несигурност в себе си, която обикновено е помитащо разрушителна и е съсипала не една кариера… Великолепна игра на Мишел Уилямс и Сам Рокуел, пресъздаващи в дълбочина историята на легендите Гуен Върдън и Боб Фоси – партньори на сцената и в живота, толкова преплетени един с друг, че устояват години на нездравото съперничество, подсъзнателното желание да отмъщаваш и манипулираш.. Една голяма любов и драматична творческа колаборация.

Fleabag – о, смело, мноого смело, и свежо, и провокативно, и също така забавно. Чак да не повярваш, че е британски този сериал, по-скоро френски си го представям. Но Фийби се е справила чудесно, а Оливия Коулман е истинско национално съкровище! За травмите и драмата в живота, с които някои хора се справят… както могат :))

The Call of the Wild – класиката на Джак Лондон оживява с нов прочит (и съвременни технологии) и е все така трогателна. За малки и големи с нестихващ вкус към откривателство и приключения. А, и Харисън Форд е великолепен за сетен път 🙂

Мартенски филмов микс

Няколко идеи за домашно кино, докато отговорно си стоим по домовете:

Spies in Disguise – ако сте фенове на Бонд, тази екшън анимация ще ви омае, разведри и разсмее – направена е красиво, остроумно и оригинално (все пак не всеки ден Уил Смит е шпионин, превърнат в син гълъб… 😉

Portrait of a Lady on Fire – съзерцателно и бавно надиплящо се френско кино, в което всеки кадър е като картина. аз нали “колекционирам” филмите за художници, нямаше как да не се насладя на този..
определено няма да е по вкуса на всеки, затова гледайте трейлъра, ако се решите.

Stranger Things – дълго се чудихме дали да гледаме този сериал и като го започнахме, така бяхме засмукани, че и първи, и втори сезон гледахме до малките часове.. интересен микс от осемдесетте години (почувствах истинска носталгия), Стивън Кинг и Пришълеца, неслучайно с толкова висок рейтинг.

Away – още една анимация, истинска поезия без думи, която те отвежда на пътешествие – приключение някъде далеч..

Star Wars: Episode IX – The Rise of Skywalker – обичам, когато грандиозните продукции не са само екшън и стрелби, а имат емоционална дълбочина.. може би това е един от любимите ми епизоди от Star Wars сагата.

Няколко препоръки от “оскарските” филми:

Judy, Marriage Story, Jojo Rabbit, Parasite, Ford v Ferrari , Little Women

И няколко идеи за филмови маратони:

Star Wars

The Terminator

Indiana Jones

Harry Potter

The Matrix

The Big Bang Theory

Декемврийски филмов микс

The Goldfinch – драма, в цялото си великолепие! базиран на романа, който е издаден и у нас, в основата на филма е идеята за вината и как тя може да разруши целия ти живот, че и живота на хората около теб. дългичък и напоителен, но добре направен. А и в дъното на нещата е една специална картина. нямаше как да не харесам.

Abominable – толкова са ми спасяващи тези анимации, особено във вечерите, когато никаква мозъчна дейност вече не тече от преумора и пренапрежение! Красив, свеж и с толкова тънко прокарани идеи – бих го гледала втори път.

Once upon a Time in Hollywood – изключителната игра на Леонардо компенсира иначе странния сюжет, макар че той донякъде може да бъде обяснен с “аз съм Тарантино и мога да си правя каквото си искам”, като например сантиментален поглед към едновремешния Холивуд, доволно изпръскан с очакваното количество кръв и брутализъм към края.

Downton Abbey – като лют фен на този тъй аристократичен сериал, очаквах с нетърпение игралната версия, която много напомня на Xmas Special сериите във всички сезони. и макар да не блести с изключителност, си струва, дори само за още малко от неописуемото присъствие на Маги Смит.

Прочети повече Декемврийски филмов микс